Партийната система на САЩ се отличава с много особености. Освен необичайно разчупената вътрешна структура на партиите (виж текста "Признаци") и продължителността на двупартийната система, в тази връзка се посочва и специфичната роля, която играят партиите в политическата система на САЩ. Причините за това трябва да се търсят в историята на американската демокрация като цяло (виж раздел "Предпоставки") и в развитието на партиите след 18 век конкретно (виж текста "Развитие"). Настоящият текст прави опит да разгледа и сравни тези особености.

Превъзходството на електоралната функция

a) Целева функция: Партиите имат идеологии и програми. Те се стремят към развитие с помоща на напътстващи стратегии и посвещават гражданите в алтернативни възможности на действие.

б) Функция на артикулация и агрегация на обществените интереси: Те представляват ("артикулират", подобно на групите по интереси) интереси, обвързват ги ("агрегират ги") за разлика от interest groups в определена форма, която е в състояние да окаже непосредствено въздействие върху процеса на формиране на политическата воля в централните органи на властта.

в) Функцията на мобилизиране и социализиране на гражданите: те се стремят да предизвикат политическа активност и участие и да създадат модели на дългосрочни политически форми (но все повече трябва да поделят тази своя задача с медиите, чието влияние постоянно нараства).

г) Функция за сформиране на елита и правителството: те предоставят политически водещ, управленски и административен потенциал, дори нещо повече: в днешно време те монополизират персоналния подбор за почти всички обществени постове.

Ако се направи сравнение с оглед историческите предпоставки между разбирането за политическата и социална роля на американските и западноевропейски партии, отново правят впечатление съществените разлики както в историческа, така и в актуално-политическа перспектива.

Theodore J. Lowi определя разликите в понятията constituent и responsible. "Конститутивната" партия въздейства предимно върху структурата, съдържанието и начина на функциониране на политическата система, докато "респонсивната" партия се чувства отговорна пред избирателите в своята програматика, която ръководи нейните политически действия и която позволява създаването на модели за решаване на проблеми със задължението, да им придаде законова сила, когато чрез избори тя спечели законодателно мнозинство. В хода на американската история според Lowi партиите в САЩ не се определят първостепенно като program innovators, или занемаряват целевата си функция. В много по-голяма степен те се представят като инструменти на управляващата организация, за сформирането на политически лидерски персонал, в организацията на избори и прибавянето на различни интереси към акционните единици, изпълняват на първо място изборни функции и функции за излъчване на кандидати за обществени постове (на всички нива на политичеката система с тенденция на спад в посока от долу на горе).

(...) Не на последно място американските партии винаги са стояли пред задачата, да създадат ефективност и легитимност на политическата система, т.е. да съхранят вярата на обществото в способността за действия и оптимална съдържателност на управленските структури. В стриктно институционално поделени и балансирани повече върху блокада на властта, отколкото върху ефективност управленски крила в САЩ, функцията за формиране на управлението в широк смисъл придоби според мнението на американски социолози (Edward C. Banfield) голяма тежест: Партиите са задвижващия механизъм, създадоха обединения между отделени персонално и институционално помежду си органи на изпълнителната и законодателната власт, между президенството и конгреса, и по този начин допринесоха за това, да се преодолеят блокадите в процеса на формиране на политическата воля и на вземането на решения.

[от: Хартмут Васер: Политически партии в САЩ; в: W.P. Adams, Обзор САЩ I, Бон 1990]

[Начало на страница]