Настоящите текстове са посветени от една страна на самоопределянето на партиите в САЩ, а от друга страна правят опит да изложат основните признаци на партийната система в САЩ, като от трети аспект се занимават с вътрешната организация на партиите в САЩ [...към текста за вътрешната организация].

В отделни случаи и трети партии са водели до колебливост във съотношението на властта между двете големи партии, като смело "хвърлят масло в огъня" и успяват да мобилизират в своя полза части от избирателите на демократите или републиканците. Утвърдените партии трябва да реагират, да развият алтернативни модели за решаване на проблеми, да отговорят с поляризирани позиции на новите предизвикателства, което раздвижва избирателите и предизвиква смяна на властта.

(...) Като цяло двупартийната система почти не изпада в затруднена ситуация. Демократи и републиканци се стремят да "погълнат" теми и програми на трети партии, в момента, когато тези групировки успеят да спечелят известна сила и убедителност. Дори техният персонал като цяло бива интегриран. Именно защото двупартийната система в САЩ е постоянно гъвкава, децентрализирана и готова да прави компромиси, могат да бъдат осъществени тези функции на "поглъщане"; по този начин на системата на управление се придава стабилност и са възможни политическите промени и във фази на realignment, или се осъществява конституционната повеля за баланс на властта и контрол над властта чрез свързания с това обмен на ръководен персонал.

[Хартмут Васер; от: Информации за политическо образование 199, "Политическа система на САЩ", Бон 1997]

[Начало на страница]

По отношение на своята вътрешна организация партиите в САЩ също се отличават със своите особености. Всякакво организирано членство им е така чуждо, както и строгото формализиране на процеса на формиране на политическата воля между ръководните партийни органи и по-долу поставените групи. Какво всъщност изразява понятието партийно членство?

"Господин A. определя себе си като демократ, и може би е такъв; Господин B. - за републиканец, а Господин С. - за социалист, като често при това се приема, че те са ,членове' на съответната партия. За повечето хора обаче членството в дадена партия е едно много по-неясно и трудно дефинируемо понятие. Когато дадена личност принадлежи към определена организация - църква, професионална организация или ложа - се изхожда от това, че тя е постъпила в нея чрез някакъв положителен акт на действие, че тя плаща членски внос или прави други постъпления, по възможност участва в определена комисия, заема даден пост или взема по друг начин активно участие в партийния живот. При големите политически партии не може със сигурност като условие да се изхожда от това, че горепосочените неща са налице. Не съществуват определени правила или церемонии за постъпване в партията. Партията не получава писмено задължение, което съдържа признание в задълженост спрямо партийната програма, тя не изисква вноски (въпреки, че в определени случаи са правени опити да се въведе система за редовно плащане на вноски), тя няма определени статути, които е в състояние да наложи, както и определени средства да отстрани даден член освен това, да откаже подкрепата си в случай, че този член се кандидатира за обществен пост. Или си демократ, или си републиканец, след като това е определено от собствените възгледи, във всеки случай, след като постоянно се поддържа едната или друга партия при избори. И това е всичко, което може да се каже по този въпрос. Освен това мнението, съответно партията могат да бъдат променяни толкова често, колкото е удобно на всеки. Който желае излишно да хаби усилия, може да продължава да се занимава с въпроса, колко членове има дадена партия, и това се отнася и в случаите, когато за това съществуват и по-достоверни критерии относно това, кой може да бъде определян като партиен член, и кой не." (Ogg/Ray)

В миналото все още признакът за изразена партийна вярност беше важен фактор за стабилността и надеждността на политическата система. Обществените слоеве предизвикваха според произхода, образованието, професията, етническата или религиозна принадлежност, според местоживеенето и региона, едностранчива симпатия спрямо едната от двете големи партии, които се противопоставяха една срещу друга в предизборното си поведение. Докато в предградията, в Vermont, Пенсилвания или Канзас болшинството от населението е по традиция с републикански предпочитания, в центровете на големите градове, в Южна Каролина, Алабама или Джорджия живеят "родени " демократи. Докато най-горе поставените слоеве по традиция отдават гласовете си за републиканците, бизнес-средите се идентифицират с Републиканската партия, Grand Old Party (GOP), то по-ниските слоеве гласуват по-скоро за демократите, и индустриалците се застъпват за "магарето", политическия герб на демократите. Докато произхода, принадлежността към белия, англо-саксонски протестантски слой определя предпочитанието за републиканците  (републиканският герб е слон), католическите славяни, италианци, иранци, както и евреи предпочитат по традиция Демократичната партия. Като водещи идеи републиканците поставят по-доброто възпитание и по-дългия живот, а демократите - средното училищно образование и младежта.

Политическото съвремие от своя страна се характеризира с разпадането на традиционните партийни образувания, с растящото непостоянство в областта на връзките между партии, групи и индивиди, чрез растеж на променливите избиратели (floating vote) и independents, гражданите, които не застават зад нито една от големите партии, без социалните науки до този момент да са определили еднозначно причините за тези промени или да са формулирали безспорно техните политически последствия.

Особеностите на американските партии се открояват и в тяхната организационна структура. Отделните нива на местната база през ниво-район (county) до организацията на отделните щати, която от своя страна се влива в националото представяне, се активират в автономни комитети, които са излъчени от партийните членове като делегации за вътрешно-партийни или държавно-регулирани предварителни избори. Непознати са заповедническите форми в посока от горе на долу. Тъй като партиите действат първостепенно като изборни съюзи и искат да завладеят обществените постове за своите кандидати (поради което и организацията на партиите е приспособена от 1870г. към районното поделяне на избирателните райони [voting districts], е голяма ролята на най-висшите съюзи и county committees, защото в днешно време повечето изборни постове се заемат на местно или county-ниво. На ниво отделните щати партията координира преди всичко работата относно изборите за конгреса, опитва се да общува с големия брой комитети, разработва общата политическа концепция на партията в страната и отдава финансови средства за различни дейности.

На национално ниво американските партии са развили три ядра: партиен председател (national chairman), партийно ръководство (national committee), и партиен конгрес (national convention). Но те в никакъв случай не образуват върха на една йерархия според европейско-немски модел, която може да дава указания "на долу". Партийният председател, обикновено избран от съответните кандидати за президентския пост на партията със съгласието на партийното ръководство, трябва да координира партийната дейност на ниво федерална държава, да се грижи за медийните изяви, да поддържа контакти с организациите в отделните държави и да подготвя изборите на национално ниво. При тази си дейност той бива подпомаган от рядко заседаващото партийното ръководство, което обхваща делегиращи от всички петдесет отделни държави и се характеризира с изключителна хетерогенност.

Партийният конгрес (national convention) изпълнява важни функции. Той номинира партийните кандидати за постовете на президента и вице-президента и определя партийната програма (party platform), както и партийните статути. Партийните конференции на двете партии се състоят на всеки четири години и в тях участват делегиращи от отделните щати. Техният брой се характеризира със сложно съотношение на разпределение: През 1992г. Демократичният Щатски Конвент се състои от 4282 делегиращи (и 1170 допълнителни делегати, така наречените alternaties), а този на републиканците от 2206 делегиращи и също така много alternaties. Федерализмът е силно развит и в областта на партийното дело. В годината на президентските избори партиите се изявяват като надрегионална сила, без да се има предвид трайното присъствие на конгресната фракция на демократи и републиканци във Вашингтон.

Законите в отделните щати уреждат по същество правовите рамки на партийното дело, минимума на вътрешно-партийна демокрация, метода на избиране на кандидати за партийни постове, и заедно с щатските предписанията най-малко отчасти трудната сфера на партийното финансиране. Това от своя страна се осъществява преди всичко от доброволни парични помощи, ако се изключи държавната парична добавка при президенските избори.

[Хартмут Васер; от: Информации за политическо образование 199, "Политическа система на САЩ", Бон 1997]

[Начало на страница]