|
| |
Освен
историческото развитие, географските и
обществени предпоставки, както и
Избирателното право,
на което са посветени отделни
материали, структурата на
политическата система на една държава
определя степента на влияние на
партийната система. Как изглежда президиалната
система на САЩ в своята същност,
това е темата на настоящия текст.
 |
Управленска
система на САЩ |
В
САЩ "управлението" (администрацията)
изглежда по следния начин: То се състои
по конституция само от една единствена
личност, избраният директно от народа
президент (...). |
|
От
Американската Декларация на
независимостта:
"(...)
We hold these truths to be self-evident, that all men are
created equal, that they are endowed by their Creator with
certain unalienable Rights, that among these are Life, Liberty,
and the pursuit of Happiness — that to secure these rights,
Governments are instituted among Men, deriving their just powers
from the consent of the governed, that whenever any form of
Government becomes destructive of these ends, it is the Right of
the People to alter or to abolish it, and to institute new
Government, laying its foundation on such principles, and
organizing its powers in such form, as to them shall seem most
likely to effect their Safety and happiness (...)". |
|
[Управляващият
президент Джордж Буш] |
Американският
президент е държавен глава и премиер-министър,
защото американската конституция не
предвижда "кабинет" и "министри".
Поради това президентът трябва да съумее
да образува един кръг от колеги
около себе си, на чиято лоялност и
способност за интеграция той да се
довери. Освен лични съветници
това са и ръководители на департаменти
(министри), които не са нищо друго освен
държавни секретари. (...) Той не може да
бъде отстранен - само съд е в състояние
да го отстрани поради наказуеми
действия (impeachment). Отстраняването на
президента Никсън беше изпреварено от
неговото оттегляне. Но своята власт
президентът не може да упражнява
свободно: Ако той иска да управлява, той
трябва да прекара своите законови
предложения през двете камари на
конгреса. Това е възможно само тогава,
когато той спечели мнозинство в
подкрепа на своите предложения. |
Конгресът, или
сенатът, в който 100 влиятелни сенатори
представляват интересите на отделните щати,
и камарата на представителите, в която 435
депутати представляват местни интереси, от
своя страна е независим от президента. Той
не може да разпусне нито сената, нито
камарата на представителите, както не може
и да блокира закони, които са утвърдени и
приети в конгреса, във всеки случай не е в
състояние да направи това, когато двете
камари са изразили своето вето с 1/3-мнозинство.
Много повече конгресът е в състояние да
окаже натиск върху президента, защото само
конгреса може да одобри предложения от
президента бюджет, или да предостави
необходимите финансови средства за
въвеждането на законите.
По този начин
конституцията е разделила държавната власт
на законодателна, конгрес, и изпълнителна,
президент, чрез една система от
контролиращи и възпрепятстващи
компетенции (checks and balances) с целта да се
избегне всякакво диктаторско еднолично
господство.
Натовареността на
американския президент става по-ясна,
когато се има предвид, че той
 | трябва да
представлява САЩ като държавен глава при
приеми и държавни посещения, да назначава
всички висши служители, посланици,
офицери и съдии и да упражнява правото на
помилване, |
 | да определя
като правителствен шеф посоките на
своята цялостна политика и да ги прокарва
като закони през сложната система на
двете камари на конгреса, |
 | да гарантира
като административен шеф
осъществяването на приетите закони в
сложното колело на администрацията, |
 | е отговорен за
целия комплекс на материално и
персонално изграждане на армията,
морския флот и воено-въздушните сили,
както и за техните стратегически
концепции, |
 | трябва да води
отговорно, заедно със своите външни
министри, простиращата се днес в целия
свят и оказваща влияние в почти всички
страни външна и световна икономическа
политика като най-влиятелен водач на Запада |
 |
и в крайна
сметка като действащ президент трябва да
води и своята партия. |
Днес спешно се
поставя въпроса, дали тази концентрация на
отговорност и власт, която е оправдана при
съвсем други условия в края на 18 век,
отговаря на изискванията на новото време.
[от: Ернст Рудолф
Войгтс: Съединените Американски Щати,
Информации за политическо образование 156,
Бон 1979]
[Начало
на страница]
|