Zusammenhang

Липса на йерархически структурирана организация...	За разлика от повечето европейски политически партии, при американските липсва йерархическата структура, с чиято помощ партийните лидери могат да постигнат единство и да установят дисциплина сред противоречащите и изменчиви сенатори и депутати, в случай, че те гласуват против законодателната програма на партията. Американските партии са "Stratarchies"-образувания, както отбелязва политологът Hugh Bone, в които на всяко ниво на партийна организация решенията се вземат автономно. Тъй като кандидатите за обществените постове изграждат сами своята изборна организация, сами търсят контакт със своите избиратели и определят сами своята предизборна стратегия, партийните лидери разполагат с малко средства (подкрепа или отказ на подкрепа), за да успеят да наложат партийна дисциплина. Като резултат на това, партиите в Америка остават в повечето случаи провинциални в своята същност, защото сенаторите и конгресмените са задължени именно пред местни организации, чиито политическа ориентация е много тясно ограничена.
Провинциалност и разделеност на партиите...	В допълнение на породената от федерализма провинциалност, изборната система също допринася за разпокъсаността на партиите в Америка чрез различния състав на избирателите на президент, сенатори и депутати. Системата на изборния колегиум при президентските избори например подчертава в рамките на своите избиратели особеното значение на политически несигурните държави с голяма гъстота на населението. Чрез това, че всички гласове от колегията в отделните щати отиват за президентския кандидат с мнозинството от гласовете в този щат ("Winner-take-all"-Prinzip), тази система на избор между кандидатите за президент води до това, да се концентрира в около петнайсет щата с най-голям брой население, които разполагат с необходимото за избора на президент абсолютно мнозинство. От 1932г. към тези щати спадат предимно големите, със силно развита индустрия, в които живеят голям брой работници и различни етнически расови малцинства. Когато такива групи гласуват заедно, те могат да бъдат решаващи в президентските избори. Те подкрепят либералната и икономическа социална политика, за която се застъпват успешно при партийни изборни събрания.
Изборен колегиум и Winner-take-all	По този начин системата на изборния колегиум и принципът "Winner-take-all" спечелват за тези групи особено влиятелна върху политиката на президента позиция. Според преценката на двамата политически наблюдатели Ирвинг Кристъл и Пол Уивър не може да се каже със сигурност, дали без системата на изборния колегиум и принципа "Winner-take-all" можеше да се създаде успешно президентство и то да съществува от 1932 до 1968г.
Депутатите са задължени повече пред своя избирателен район, отколкото пред партията и президента...	За разлика от избирателите на президента, тези на конгресмените и парламентите на отделните щати са твърде хетерогенна група. Част от тях живеят в почти незаселени провинциални райони, малки градове и средно-големи градове, както и в големи градски райони с висока гъстота на населението, като например мега-полиса, който се простира от Лос Анжелис в Калифорния чак до Сан Диего. Различният състав на избирателите е решаващ за това, че президентът, сената и камарата на депутатите трябва да отчетат една друга смесица от стопански, политически и социални интереси. Шестгодишният служебен период в сената и провеждащите се през определен период избори за сената (на всеки две години бива преизбирана една трета от сенаторите), както и двегодишният мандат на депутатите, допринасят за това, влиянието на президента като партиен водач в конгреса да е ограничено. Като цяло при изборите за конгреса конгресмените по-малко се съобразяват с водещата позиция на президента, отколкото в годината на президентските избори. Без президента начело на кандидатския списък на своята партия, партийните му съмишленици в конгреса са по-скоро склонни да се съобразяват с интересите в общините, отделните щати и региони, отколкото с преференциите и приоритетите на президента.
Спад на партийната обвързаност...	От началото на шейсетте години различни фактори в предизборното поведение на американските избиратели подсилиха центрофужните тенденции в партийната система. Първоначално това се характеризира с постоянно растящия брой независими избиратели, които не се идентифицират нито с демократите, нито с републиканците. Редица травматизиращи събития, като расовите безредици, бунтове в университетите и Виетнамската война, както и неспособността на двете партии да решат икономически проблеми като безработицата, инфлацията и бедността, разклатиха недоверието на избирателите спрямо партийната система. Като последствие на това те насочиха усилията си върху имиджа и личността на кандидатите за президентския пост, както и спрямо актуални теми, които се пораждат по време на президентските кампании - например Виетнам 1968, Уотъргейт 1976 и инфлацията, както и "прекалено голямата държава" през 1980.
Раздробеност на гласовете...	Втора особено важна тенденция от 1960г. е нарастващата разпокъсаност на гласовете. Процентът избиратели, които са отдали своя глас за президентския кандидат на едната партия, но от друга страна подкрепят кандидатите за конгреса на другата партия, се е повишил от 40 % през 1960г. на 60 % през 1980г. При последните избори дори 70 % от независимите избиратели са поделили гласовете си между кандидатите на двете големи партии. Тази разпокъсаност на гласовете доведе до това, че още от края на Втората Световна война в продължение на 14 години изпълнителната и законодателна власт биват контролирани от различните партии.
Проблем на блокадата...	В случаите на мажоритарна раздробеност между президентски кандидат на републиканците от една страна и демократични членове на конгреса от друга, републиканските президенти Ейзенхауер, Никсън и Рейган са изправени пред конгрес, в който демократите владеят едната или дори двете камари. С две открояващи се изключения, а именно при Франклин Д. Рузвелт и Линдън Б. Джонсън, президентските кандидати на демократите са получили по-малко избирателни гласове от членовете на конгреса на своята партия. Така републиканските президенти трябва да работят в един конгрес, който се контролира от опозицията и който не признава програмата на президента. Поради това за демократичните президенти е трудно да получат подкрепата на конгреса за своята политика, защото техните партийни приятели са имунизирани срещу обещания и заплахи от страна на президента. Раздробяването на гласовете е един от факторите, който ограничава ефективността на президента като партиен водач, намалява шансовете му за налагане на партийната програма и предизвиква застой и протакване в правителствените дела.
Роля на медиите...	Докато федерализма, разделението на властта и по-новите развития в изборния процес фрагментираха партийната система, средствата за масова комуникация изведоха в президентските избори в центъра на обществения интерес и намалиха ролята на партийните организации по отношение на политиката на президента. Като се започне с "разговорите пред камината" и радио-прес-конференциите на Франклин Рузвелт, в края на трийсетте години на предна линия при президенстките избори в електронните медии бяха двете политически пратии. След Втората Световна война телевизията радикално промени стила и средствата на изборната борба. В допълнение на нарастващите средства за изборите ефективното участие на медиите изисква и корпус от специалисти в обществената дейност, както и изследователи на мнението, съставители на речи, съветници по отношение на обществените работи, лица, които набавят финансовите средства за избори и "предварителни групи". Някои изборни борби дори биват планувани от рекламни фирми, които са обучили екипи от специалисти и които "опаковат" по същия начин кандидатите и изборните теми, както други предлагат например нов сапун на пазара. Тези специалисти изместиха традиционните партийни босове, които преди принадлежаха към екипа на президента в Белия дом. От 1960г. към неговите най-приближени съветници спадат медийни експерти и експерти по обществените дела, които поставят в центъра на своите позиции въздействията на политическите решения на президента върху избирателите и неговите шансове да бъде преизбран.