Нарастващата готовност за участие в политиката на една част от населението (преди всичко хората със степен на образованост над средната), намери в началото на седемдесетте години своето отражение в растящия брой на граждански инициативи на локално и регионално ниво (например срещу строежа на атомни електро-централи), с цел преодоляване и отстраняване на грешки и неуместно планиране. С помоща на общественото мнение трябва да се окаже влияние върху решенията на партиите и парламентите.

От една страна гражданските инициативи изискват политически ангажимент и помагат за това, да се преодолее апатията. Те са израз на едно растящо самосъзнание на гражданите, и в същината на това е факта, че те не притежават общ мандат на населението като партиите, а са съсредоточени в повечето случаи в един проблем. Множеството граждански инициативи преследва относително тясно ограничени по характер, както и ограничени във времето цели. Ролята на гражданските инициативи в партийната демокрация, както и отношението й към отделните партии е различно. Репертоарът се простира от стриктна неутралност и съвместна работа с всички партии, през осланянето върху отделни партии, до отричането на партийната система въобще. Първите граждански инициативи възникват в края на шейсетте години. Междувременно техният брой е нарастнал на над няколко хиляди.

Причините за възникването на гражданските инициативи са от различно естество: подобрение на неразположеността и липсващата близост на големите партии до гражданите, недостатъчни възможности за въздействие на други нива в политическия живот, отхвърлянето на конвенционалните форми на политически действия. Ангажимента в гражданските инициативи предоставя на основата на разнообразните и много конкретни въпроси по места по скоро успешни и интересни изживявания, в сравнение с участието в рамките на трудно подлагащия се на влияние партиен апарат. Народните партии не са в състояние изцяло да задоволят съвсем специфични интереси със своята по необходимост обобщена по характер програмност.

Растящият натиск на проблемите — предизвикан от границите на растежа, сенчестите страни на техническия напредък и нарастналите очаквания на хората — изисква нови концепции при взимането на решения от страна на партиите. Партиите и гражданските инициативи не се самоизключват, а се допълват. Гражданските инициативи по този начин не са кризисен симптом за политическата система, защото едно отворено общество е в състояние да печели от политическата активност на хората. Те в никакъв случай не означават разпадане на партийната демокрация, дори и сред партиите да цари известна несигурност (...).

[Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997]

[Начало на страница]