|
| |
Партиите
под критика (III)
 |
Често се
изразява критиката, че партиите, на
фона на властта която упражняват, не са
достатъчно легитимирани. Населението
не е представено в партиите равномерно,
така по този начин съществуват
изкривявания по отношение на дела на
жените сред партийните членове. С тази
проблемна сфера се занимава настоящия
текст. Съществените аргументи, които
говорят за криза в легитимацията на
партиите, са изброени във втори
текст. |
|
Един от
признаците за проблеми с легитимацията
на партиите беше нарастването на
конкурентни организации за
политически обединения в много
демокрации от началото на 70-те години. С
гражданските инициативи
и тяхното отношение спрямо партиите в
примера Германия се занимава специален
текст [...към
текста за гражданските инициативи] |
 |
Членство |
Партийната
демокрация почива върху партийно-политическия
ангажимент на гражданите. Но тук се
откроява и факта, че социалния състав на
партийните членове не отговаря на средния
слой на населението. По този начин във
всички партии (...) мъжете и жените са
непропорционално представени. Тази картина
се стеснява още повече в полза на
определени групи, когато се прави разлика
според формалното членство и активната
политическа дейност. В състава на членовете
преобладава по-високата средна класа (...).
Проблема на
липсващата презентация на социалния състав
на населението не трябва да се драматизира.
Изхождайки от това, че народните партии
трябва да се съобразяват със своите
избиратели, гледните точки и интересите на
една партия не се определят изключително и
единствено от социалната позиция на
нейните членове.
[Уве Бакес/Екхард
Йесе, от: Информации за политическо
образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997]
[Начало
на страница]
|
Криза
на легитимацията |
Дискусия (...) се води около въпроса,
дали населението разглежда партиите като
признати представители на интересите и
трайно налага (легитимира) партийната
демокрация в съзнанието на населението.
 | Една част от
критиците (...) вижда опасността в
сериозната липса на легитимация на
партиите: Кризисността на
капиталистическата държава се проявява
върху партийната система, нейната
легитимационна основа е слабо развита. 95
процента от гражданите се дистанцират от
партиите, а партийните членове в по-голямата
им част извършват ограничени дейности.
Чрез спонтанни стачки и преди всичко
граждански инициативи, чиито участници
не виждат достатъчно добре представени
собствените си интереси, "утвърдената демокрация" се поставя все по-често под
въпрос (...). |
|
Други
политолози (...)
изхождат от това, че партиите и
партийната система са "набити" в
съзнанието на по-голямата част от
населението и затова се радват на голяма
степен на признание (...). |
[ Уве
Бакес/Екхард
Йесе,
от:
Информации за политическо
образование 207,
Партийна демокрация,
Бон
1997]
|
Проблемът
за легитимацията на партиите играе
водеща роля в дискусията за "Партийната
държава". На тази дискусия е
посветен отделен раздел в рамките на
Основен курс 5 [...към
раздела "Партийна държава"] |
[Начало
на страница]
|
