Партиите под критика (IV)

Колкото по-комплексно е обществото, толкова по-хетерогенен е и програмния фонд на партиите. В миналото на затворения лагер партиите се задоволяваха с три страници, за да формулират своите цели. Междувременно обаче партиите потъват в продължение на години в усамотение, за да може всяка подгрупа да открои своите собствени позиции и принос към общия манифест. Всичко това се проточва твърде дълго и протяжно, програмните устави стават все по-големи и скучни. В края на всички тези продължителни програмни дискусии в крайна сметка партиите дават отговори на въпроси от завчера. И тези отговори са изтощени, празни и без необходимата енергия.

Политиците си обещават успех само тогава, когато излизат на сцената динамично, жизнено и енергично. Програмните дискурси не съвпадат с поведението на медийното общество, което залага на персонализиране, картинност и напрежение. Програмните дискурси предлагат писания, абстракции, когато са добри: интелектуалност. Посланията са трайни във времето; но теле-обществото залага на разнообразието, на бързата и рязка смяна на ролите. И понеже всичко това е така, програмите вече не са особено определящи за стойностното и ценното (...). Това буквално лиши от "смисъл" партиите.

[Начало на страница]

Там, където политическият смисъл вече не играе роля, не са необходими повече спорове. Така партиите преустановиха спора извън обичайното персонално съперничество. Вътрешнопартийните крила от тогава съвсем загубиха значението си, превърнаха се само в инструмент за персонални решения, в приятелски и традиционни кръгове. Те вече не са форуми за политическа яснота и упорита полемика. Защото на теле-политиците е ясно и друго: публиката не цени спорове; избира се партията, която е цялостна. Това може би е така. Но то лишава партиите от тяхното политическо ядро, от тяхната субстанция. И това намалява възпроизводството на партиен елит. Защото подходящо ръководно попълнение не възниква в една лишена от конфликти структура, в една хомогенна и дисциплинирана партия. Решителни, сигурни в инстинкта си, успяващи да се наложат и по същество профилирани политици се социализират в страстната битка, в отворената размяна на удари, в живия диспут, а не в едноминутната удобна поява пред камерата.

Там, където няма силни крила, ръководното тяло също действа нерешително и несигурно. В остро поляризираните партии интеграционните качества на партийното ръководство са високо политическо изкуство. За това са необходими омиротворителни способности, доверието на различните вътрешнопартийни лагери, способността да се създава баланс и съюзяване, както и усета за този стратегически пункт, по който да се ориентира партията като цяло и който да бъде израден в кампанията (...). И поради този дефицит на политическо ръководство партиите са така изтощени, затова за тях е трудно да излъчат необходимите импулси, да опишат посоките, да спечелят политически авторитет. И поради това при всеки медиен вятър те стават нестабилни.

Много от тези признаци имат връзка с поведението на партиите пред медийното общество. Политиката по този начин се лиши от политика. Но деполитизирането на политиката допринесе за усамотението на партиите и упреците към тях. Вместо програми, партиите заложиха на трикове, вместо стабилна идентичност, те избраха краткотрайния имидж, вместо ориентация те се занимават с маркетинг, вместо да ръководят осъзнато, те се оставят да бъдат повлиявани от външни фактори. Политиците са твърдо убедени, че законите на медийното общество изискват всичко това. А медийното общество проявява уважение само към тези политици, които се придържат твърдо към политическото ядро, чиито поведение не е в полза на журналистите и които не правят всичко възможно, за да бъдат харесани на всяка цена. Политиците не трябва да искат да бъдат харесвани. И вероятно самата теле-публика, въпреки, че е пасивна, също очаква от политиците не забавления, а отговорност, смисъл и сериозност. Вероятно партиите действително трябва да опитат просто да правят политика.

[от: Франц Валтер, Немските партии: Отпаднали, изтощени, безцелни; в: От политика и съвремие 10/2001]

[Начало на страница]