Oligarchie

Партии

Партиите под критика (II)

Често се критикува, че партиите твърде много са се отдалечили от базата, от избирателите. Дистанцията между високо поставените професионални политици във всички партии и "обикновените хора" е твърде голяма, живото общуване между тях вече не е възможно. Проблемът на дистанцията засяга и обикновените партийни членове. Дори и те - според критиците - нямат живата връзка с най-високо поставените политици. Настоящият текст тематизира този проблем изхождайки от понятието за олигархията.

Пред-
поставки

Понятието "Партийна апатия" обобщава конкретно различните критични точки спрямо политическите партии. Често се твърди, че паритите сами са виновни за това. Но не би ли било възможно да съществуват и други причини? Този въпрос е проследен в два текста в специален раздел [...към текста "Причини за партийната апатия"]

Олигархични тенденции

Още през 1911 Робърт Мишелс доказва в една класическа творба на партийното изследване "железния закон на олигархията". Мишелс изхожда от това, че всяка организация неизбежно създава водещ слой, без да е в състояние ефективно и постоянно да го контролира. Естествено необходимостта на висшите функционери, информационното предимство на партийния елит и все по-концентриращата се в себе си специализация на политиката водят до определено самоутвърждаване на партийния апарат. Във всеки случай си струва да се провери дали, и доколко вътрешно партийният процес на формиране на политическата воля протича в посока от горе на долу. Натрупването на власт в партийните постове представлява трудно преодолим проблем за всяка голяма партия (...). Подобряването на вътрешно-партийната обмяна на мнения е точно толкова необходимо, колкото и по-силното мобилизиране на членовете.

Олигархическите тенденции в големите демократични партии до определена степен са последици от недостатъчната готовност за участие от страна на гражданското общество. Само една малка част от избирателите и симпатизантите на дадена партия са готови да станат нейни членове (...).

Би било погрешно да се счита, че демократичните партии няма да приемат острата критика и нарастващата сред населението партийна апатия, която се отразява преди всичко в загубата на гласове, спадащия брой на членовете и ясно намаляващия интерес сред младото поколение, като повод за вътрешно-организационни реформи. Народните партии не са останали бездейни в това отношение (...). На дискусия са подложени мерките, които се взимат по отношение на реформите, като например въвеждането на мерки за ограничаване на служебния период и премахването на служебната кумулация, разширяването на възможностите за участие на партийни симпатизанти без формално членство, по-голямо внимание насочено към жените и младежите по време на партийни конференции и колегии.

[Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997]

[Начало на страница]

Теми: Права на човека  I Примери I Демокрация I Партии I Европа I  Глобализация I Обединени Нации I Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи



Тези Online-материали за политическо образование са разработени от a gora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.