|
|
|
| Причини за партийната апатия Докато следните два текста представят тясно свързаните помежду си социологични феномени модернизация и индивидуализация като причина за партийната апатия, по-нататъшен текст (за примера на Германия) излага списък от причини за критиката отправяна срещу партиите.
Въпросът е, на какво се дължи партийната апатия: Тук могат да бъдат изброени редица причини: Във времето на постматериализма се появиха нови форми на участие в политиката, налага се индививуализацията, политическите съдържания стават все по-сложни и комплексни, така, че партиите просто не са в състояние да предложат на избирателите подходящи концепции. Но самите партии носят отговорността за голяма част от причините, които доведоха до тяхното състояние. Към това спадат известните и коментирани афери по отношение на партийно финансиране, корупцията. Много повече обаче тежи факта, че в периода на своя възход партиите създадоха впечатлението, че са компетентни във всяко отношение, че са монопол в политическите процеси. Те прехвърлиха границите на своите компетенции и навлязоха в области, в които нямат работа. Тук могат да бъдат посочени радио- и телевизионните съвети, в които не се гласува само според партийно-политическата гледна точка, а в които съществуват "приятелски кръгове", които се свикват преди официалните съвещания. Освен това партиите поеха патронаж над обществените административни органи: Защо при избирането на шефове на театри и опери играе роля партийната принадлежност, това е толкова неразбираемо сред обществото, колкото и факта, че на някои места във съюзните републики в Германия не е възможно преминаването от студенстки съвет към висш студентски съвет без определена партийна книжка. На местно ниво партиите бяха и са компетентни във всяка област: Те се смесват с обединения от всякакъв характер, спортни и хорови обединения, обединения на свободните пожарникари и др. Тази общовалидност подсилва впечатлението, че партиите са незменими. Но именно тук е проблемът, който през последните години като бумеранг се стовари върху партиите. На основата на претенцията за общовалидност те пробудиха очаквания, които те не бяха и не са в състояние да осъществят в политическата и обществена реалност във Федералната Република. Поради претенцията им да са монополисти от тях се търси отговорност за неща, за които те не са отговорни. Конкретно: Отделни партии не могат да бъдат отговорни за глобализирането на капиталните пазари, интернационализацията на пазарите на труда, дефицитите в националните бюджети или необходимостта от обновление на социалната държава. Към партийна апатия води и това, че нашите големи партии имат все по-големи трудности да се справят със собственото си фрагментиране и сегментиране, със собствената си многостранност и противоречивост. Това се отнася за SPD в по-голяма сила, отколкото за CDU, но и в двете партии е структурно залегнало. Противно на имиджа, който тези партии имат сред обществото и сред някои политолози, това не са йерархични или олигархични организации, а в много по-голяма степен представляват това, което определихме като "слабо обвързани фрагменти", като "слабо контролируема анархия". Децентрализирани и разпокъсни по отношение на организацията, с голяма степен на автономия за отделните областни съюзи, от местния съюз до федералния съюз, за различните вътрешно-партийни групи по интереси, работническите обединения на SPD и обединенията на CDU, за различните фракции, от общинския съвет до бундестага; пъстри и разнообразни по отношение на социалния състав на своите функционери, членове и избиратели, разкъсани между силно противоречиви обществени групи; програмно и идеологично така наситени и противоречиви в своята социална структура; поддържани от стремежа за власт, от патронажа, наследените от историята символи, ритуали и програмни точки и, когато са налице, от харизматични и организационно-компетентни лидери. Партиите не притежават затворена, хармонична външност, което води до апатията, която те предизвикват. Налице са и исторически натрупвания, които са затруднявали установяването на партиите в парламентарната система на управление в миналото, и които не са преодоляни напълно днес. Така антипартийният афект днес се подхранва от новото старо състояние, както сред избирателите, така и сред политолозите и социолозите. В крайна сметка към днешното състояние на партиите допринася и факта, че нашите партии се намират в постоянен процес на промени, партийните етикети остават, а се променя политическото съдържание. Това води до объркване и досада. [Партийната държава в криза : Разсъждения след 50 години Федерална Република Германия; Доклад и дискусия на отдел История към фондацията Friedrich-Ebert-Stiftung в Бон на 19 август 1999 / Петер Льоше. [Изд.: Диитер Дове]. - Бон: Изследователски институт на фондацията Friedrich-Ebert- Stiftung, Исторически изследователски център, 1999]
|
|
Теми:
Права на човека I
Примери
I Демокрация
I Партии I
Европа
I Глобализация
I Обединени Нации
I
Уст.
развитие
|