Партийна апатия

Нагоре

 


 

Партии

Причини за партийната апатия

Докато следните два текста представят тясно свързаните помежду си социологични феномени модернизация и индивидуализация като причина за партийната апатия,  по-нататъшен текст (за примера на Германия) излага списък от причини за критиката отправяна срещу партиите.

Модернизация

Като партийна апатия и като критика спрямо партиите се появяват настроения, които се коренят в чувството, че политиката е необозрим, непроницаем, същевременно естествен и неконтролируем процес, едно състояние на нещата, което по определен начин представлява необходимата сенчеста страна на политическата система, която се характеризира със специализация, разделение на труда, чрез изразена професионализация на политиката, освен това и положение, което допълнително се подсилва от други промени и развития, като например най-вече интернационализирането на политиката.

Причините за личното социално поведение се приписват все повече на държавата и обществото, те все по-малко се търсят в собствената социална среда или в сферата на личната отговорност. В същото време обществената сила на въздействие клони към тези социални институции, от семейството и околната среда до религията, която е крепила хората и в трудни ситуации. Това са човешките и социални разходи на модернизацията, които подготвят социално-психологичната почва, на която почива апатията спрямо политиката и партиите. Това, което изглежда като "неразположеност спрямо партиите" в действителност се проявява като "неразположеност спрямо модерността" (Петер Л. Бергер). [...]

Това може би ще облекчи политиците и партиите. Но то прави по-ясна сериозността на техните ангажименти. Това е мерилото за техния растеж или провал. Няма връщане назад.

[Варнфрид Детлинг, "За нещастието на самотематизирането", в: Дискусията, Гунтер Хофман/Вернер A. Пергер (Изд.), Франкфурт на Майн 1992]

Индивидуализация

С нарастващото значение на индивидуалните възможности за прекарване на свободното време и неговото плануване значително се разшири личната, частна сферата и пространството, в което се осъществяват собствените жизнени цели и ценностна ориентация на отделния човек. Дистанцията между частна и държавно-политическа сфера се разширява. Но това се случва не защото партиите в своята едностранчивост се откъсват от обществото, а защото самото модерно общество държи на дистанция държавата и партиите.

Индивидуализацията се проявява като разпространено отричане на трайните организационни обвързаности и формалното членство, не само срещу партиите, но и срещу всички други обществени организации. Тънкият слой на citoyen не може да бъде възпроизвеждан според досегашния опит. От малкото активни граждани все пак голяма част са ангажирано и активно дейни в партиите. Те биха могли да бъдат много повече, ако партиите предлагат по-атрактивни възможности на участие и разтворят широко closed shops на своите членски организации.

Мотивите на избирателите трайно се промениха. Те все по-малко са породени от традиционни идеологически норми или от социален произход, а в много по-голяма степен се определят от способностите на партиите да вземат решения и да ги осъществяват в проблемните приоритетни сфери, както и от компетентността на партийните лидери. Народните партии са разконцентрирани и за тях става все по-трудно. Те трябва да намерят връзката между новите мнозинства и техните традиционни избиратели, ако искат да оцелеят като големи партии в категорията до 30-40 процента.

[от: Ханс-Йоахим Веен, Илюзии на гражданското общество, в: Дискусията, Гунтер Хофман/Вернер A. Пергер (Изд.), Франкфурт на Майн 1992]

[Начало на страница]

Причини за партийната апатия - примерът на Германия

Въпросът е, на какво се дължи партийната апатия: Тук могат да бъдат изброени редица причини: Във времето на постматериализма се появиха нови форми на участие в политиката, налага се индививуализацията, политическите съдържания стават все по-сложни и комплексни, така, че партиите просто не са в състояние да предложат на избирателите подходящи концепции. Но самите партии носят отговорността за голяма част от причините, които доведоха до тяхното състояние. Към това спадат известните и коментирани афери по отношение на партийно финансиране, корупцията. Много повече обаче тежи факта, че в периода на своя възход партиите създадоха впечатлението, че са компетентни във всяко отношение, че са монопол в политическите процеси. Те прехвърлиха границите на своите компетенции и навлязоха в области, в които нямат работа. Тук могат да бъдат посочени радио- и телевизионните съвети, в които не се гласува само според партийно-политическата гледна точка, а в които съществуват "приятелски кръгове", които се свикват преди официалните съвещания. Освен това партиите поеха патронаж над обществените административни органи: Защо при избирането на шефове на театри и опери играе роля партийната принадлежност, това е толкова неразбираемо сред обществото, колкото и факта, че на някои места във съюзните републики в Германия не е възможно преминаването от студенстки съвет към висш студентски съвет без определена партийна книжка. На местно ниво партиите бяха и са компетентни във всяка област: Те се смесват с обединения от всякакъв характер, спортни и хорови обединения, обединения на свободните пожарникари и др. Тази общовалидност подсилва впечатлението, че партиите са незменими. Но именно тук е проблемът, който през последните години като бумеранг се стовари върху партиите. На основата на претенцията за общовалидност те пробудиха очаквания, които те не бяха и не са в състояние да осъществят в политическата и обществена реалност във Федералната Република. Поради претенцията им да са монополисти от тях се търси отговорност за неща, за които те не са отговорни. Конкретно: Отделни партии не могат да бъдат отговорни за глобализирането на капиталните пазари, интернационализацията на пазарите на труда, дефицитите в националните бюджети или необходимостта от обновление на социалната държава.

Към партийна апатия води и това, че нашите големи партии имат все по-големи трудности да се справят със собственото си фрагментиране и сегментиране, със собствената си многостранност и противоречивост. Това се отнася за SPD в по-голяма сила, отколкото за CDU, но и в двете партии е структурно залегнало. Противно на имиджа, който тези партии имат сред обществото и сред някои политолози, това не са йерархични или олигархични организации, а в много по-голяма степен представляват това, което определихме като "слабо обвързани фрагменти", като "слабо контролируема анархия".

Децентрализирани и разпокъсни по отношение на организацията, с голяма степен на автономия за отделните областни съюзи, от местния съюз до федералния съюз, за различните вътрешно-партийни групи по интереси, работническите обединения на SPD и обединенията на CDU, за различните фракции, от общинския съвет до бундестага; пъстри и разнообразни по отношение на социалния състав на своите функционери, членове и избиратели, разкъсани между силно противоречиви обществени групи; програмно и идеологично така наситени и противоречиви в своята социална структура; поддържани от стремежа за власт, от патронажа, наследените от историята символи, ритуали и програмни точки и, когато са налице, от харизматични и организационно-компетентни лидери. Партиите не притежават затворена, хармонична външност, което води до апатията, която те предизвикват.

Налице са и исторически натрупвания, които са затруднявали установяването на партиите в парламентарната система на управление в миналото, и които не са преодоляни напълно днес. Така антипартийният афект днес се подхранва от новото старо състояние, както сред избирателите, така и сред политолозите и социолозите. В крайна сметка към днешното състояние на партиите допринася и факта, че нашите партии се намират в постоянен процес на промени, партийните етикети остават, а се променя политическото съдържание. Това води до объркване и досада.

[Партийната държава в криза : Разсъждения след 50 години Федерална Република Германия; Доклад и дискусия на отдел История към фондацията Friedrich-Ebert-Stiftung в Бон на 19 август 1999 / Петер Льоше. [Изд.: Диитер Дове]. - Бон: Изследователски институт на фондацията  Friedrich-Ebert- Stiftung, Исторически изследователски център, 1999]

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.