Партиите под критика (I)

Броят на постъпилите в партии (във ФРГ) през седемдесетте години значително нарастна и при по-дълбоко разглеждане е все още на високо ниво. Повечето членове нямат определени предимства или облаги поради своето членство. Много от тях жертват от времето си, понякога и от трудовите си сили или финансови средства, за да се постигнат правилните според тях политически цели. В не малко случаи обаче постъпването в партия става по сметка. В държава като Федерална Република Германия силните партии дават само веднъж високите постове на свои членове. При това винаги съществува опасността, обществените административни постове да не се дават според способностите и заслугите, а според партийната книжка (служебен патронаж). Политологът от Фрайбург Вилхелм Хенис отбелязва:

"Намирам за не твърде достоен факта, че квалифициран педагог може да улесни пътя си до поста училищен директор в случай, че притежава партийна книжка. Свободното общество почива не на последно място на разликите, различията, разнообразието. Демократичната партийна държава е в опасност, когато в съзнанието на своите граждани е приемана като съюз и система от карирери. Демократичните партии, неотменния механизъм на волята на гражданите, най-малко ще имат полза от всичко това."

Служебният патронаж може да се превърне в голям недостатък за партийната демокрация. Ако сериозно се вземе под внимание член 33, алинея 2 на конституцията, който постановява, че всеки германец има еднакъв достъп до всеки обществен пост независимо от неговите склонности, способности и специализация, то тогава партиите (в свой собствен интерес) не би трябвало да затварят очи пред очевидните факти. Съществуват и самокритични гласове, които в никакъв случай не могат с лекота да премахнат свързаната с антипартийните настроения апатия, и които са готови да признаят, че протекцията на партийни членове е излязла извън контрол. Това естествено не трябва да означава, че партиен член, който кандидатства за обществен пост трябва задължително да бъде възприеман от началото като "ловец на постове". Особени "политически служители" (например държавни секретари и други висши министерски служители) принадлежат по естествен начин към партиите, защото техните политически възгледи, които упражняват на основата на своето влияние, трябва да се покриват с тези на управлението. Поради това те винаги могат да бъдат изпратени обратно в позицията на чакащите.

[Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997]

[Начало на страница]