Демократичното господство в една конкурентна и партийно-държавно изразена демокрация (...) е ограничено във времето периодично от провеждащите се избори. Тъй като демократичната политика се осланя на основанието и съгласието, политиката, носителите на политическите решения и техните действия трябва да се обосновават пред политическата общественост, да я информират относно политическите намерения и решения и да предизвикват внимание. В този процес изборните борби са времето, в което се проявява търсенето на "легитимация и комуникация" от страна на политическите актьори. Това от своя страна не бива да води до заблудата, че политическата комуникация се състои перманентно и е трайна - не на последно място защото политическите действия сами по себе си също са комуникационни действия.

Основополагаща за разбирането на политическата комуникация е създадената от Murray Edelman концепция за "символичната политика". Неговата теза произхожда от идеята за удвояването на политическата реалност. Под това той има предвид факта, че всички политически действия и събития се характеризират от разделение от една страна в инструментална посока, или самата стойност - действителния ефект на политическото действие - и експресивна посока, или драматургичната символична стойност - представянето на действието пред обществеността. Определящата се от ролята и несъзнателна инсценировка на политическата реалност от гледната точка на политическите актьори, както и нейното мистифициращо ритуализиране за и чрез средствата за масова комуникация, натоварват все повече реалната стойност на политическите действия.

Позовавайки се на това и Ulrich Sarcinelli прави разлика между измеренията, посоките на произвеждането (производството) и представянето (предлагането) в политиката, между политическата реална и символична стойност. Във времето на телевизията материалната (на производството) политика според Sarcinelli все повече загубва връзката с важните и определящи ценности. Обратно на това "медиатизацията" на политиката, т.е. масмедийното и преди всичко удобно на телевизията представяне и "опаковане" на политиката, става все по-важно за сметка на действителните способности и съхраняването на политическите ценности. Словестни символи (думи като "евро", "данъчна реформа" и т.н.) и несловестни символи (химни, флагове, ръкостискания при държавни приеми и т.н.) предизвикват внимание. По този начин те редуцират политическата проблемна комплексност, предоставят една определена гледна точка и будят емоции в публиката.

Политическите символи не служат само за представяне и "поднасяне" на политически реалности. В конкуренцията между партии и политици пред медийното внимание политическите символи биват инструментализирани и за предизвикването на "фалшива" политическа реалност. Именно за такива политически символи в процеса на политическата комуникация се отнася понятието "символична политика". Често непрецизната и неуместна употреба на това понятие в ежедневието пояснява световно разпространената критика спрямо символичността в политиката. Не се отчита това, че не е възможно съществуването на "чиста" политика, или такава политическа действителност без драматургия и без символизъм. Откатто съществуват политически действия, символичната политика е неотменна часто от политическата реалност. Тя представлява форум за носителите на политическите решения, на който те се представят, изпитват компетентността си във вземането на решения и предоставят основните политически ориентации, стойности и норми. Но тъй като за по-голямата част от хората политиката не се възприема в нейната цялостна комплексност, за широката общественост остава незабележимо удобното за медиите представяне на политиката под формата на ритуали, стереотипи, символи и удобни схеми в името на общоприемливата представа за "политическа действителност": Но докато инсценирането на политиката се превръща в политическа реалност за публиката, политическите действия остават натъмно "зад медийната сцена". 

[от: Йенс Теншер: Политика за телевизията – Политика в телевизията. Теории, тенденции, перспективи; в: Улрих Сарчинели (Изд), Политика и демокрация в медийното общество, Бон 1998]