[Начало на страница]

Понятието Просвещение определя преобладаващото през 18 век духовно движение на европейската интелигенция. Неговият отличителен белег е оповаването върху разума като основен източник на цялото познание, като ръководно начало на човешкото действие и като мярка за всички стойности. В своето съчинение "Какво е Просвещение?" от 1784г. Кант дефинира Просвещението като "изход за човека от неговото самовиновно непълнолетие". В разумното мислене и в определеното от разума действие просветителите са виждали гаранцията за постоянен напредък на човечеството в победата над природните сили, както и в установяването на справедлив социален ред. Социално-историческия фон на Просвещението е стопанския и социален напредък на гражданското общество, чиито еманципационни стремежи от друга страна получават важни импулси от Просвещението. Просвещението е духовния предводител на Френската Революция. Идейно-историческите корени на Просвещението са в Хуманизма, в реформацията и в рационалистичната философска система на 16 и 17 век (Спиноза, Декарт).
Просвещението е общо-европейско явление, което се простира чак до Северна Америка. Началото си то води от Холандия и Англия, където философи и учени на държавното право, като Т. Хобс, Дж. Лок и др. развиват идеята за присъщото на човека естествено право (виж тематичен комплекс: Задълбочена тема: Естествено право), за естествената религия, обществения договор и неотменните човешки права. По този начин се поставя под въпрос и кралската власт "по божията милост", както и претенциите на църквата, да бъде най-висшата решаваща инстанция по въпроси на морала, в сферата на науката, литературата, изкуството и образователвното дело.
Просвещението разгръща своето обществено и политическо въздействие във Франция. Негови най-значими представители са Волтер, Монтескьо, Русо, Дидро, Холбах. В сферата на теориите за държавата и обществото Монтескьо развива по английски образец теорията за Разделение на властта на изпълнителна, законодателна и юридическа под покрива на една конституционна монархия. Волтер също се придържа към идеала за просветените монарси и изисква политически права само за имотните. От друга страна Русо представлява идеята за Народен суверенитет и равнопоставеността на всички граждани. Оттук произтича неговото изискване за република.
Идеите на френското Просвещение за държавата и гражданските права, както и изискването за човешки права имат голямо въздействие и върху водачите на Американското движение за независимост (Т. Джеферсън, Т. Пейн). Те намират място в Декларацията за независимост на северно-американските колонии, декларацията "Virginia Bill of Rights" и Американската конституция. Оттам те въздействат обратно върху Френската Революция (виж тематичен комплекс Човешки права: Документи).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Checks and Balances

(англ., "пречки и баланси"): залегналият особено в конституцията на президиалната демокрация на САЩ принцип, според който в рамките на системата на Разделението на властта държавните власти трябва да са приблизително с еднаква тежест, или балансирани, за да могат взаимно да си "пречат" в упражняването на власт, взаимно да се ограничават и по този начин да предотвратяват злоупотребата с държавна власт.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Exekutive - Изпълнителна власт

(от лат. executio = изпълняване, извършване): образуваната от правителството и администрацията част на държавната власт. Нарича се Exekutive или изпълнителна власт (= "изпълнителна" или "извършваща" власт), защото в една изградена на принципа на Разделение на властта правова държава тя има задачата да изпълни взетите от Законодателната власт ("законодателна власт") основни политически решения, съответно да ги осъществи. Правителството поема функцията да вземе политическите решения на основата на съществуващите закони в рамките на конституцията и да ръководи държавата; администрацията трябва да ги приложи в политическата реалност.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Федерализъм

(от латински foedus, "съюз"): Обединение на повече държави в общо управление, като отделните членове запазват своето собствено самоуправление. Различават се държавен съюз и федерална държава. Общата отличителна черта на всички федеративни идеи е принципа за съхранение на самостоятелността на всеки член и задължението за работа и постижения за общото благо според собствените способности (принцип на субсидиране). (...) Теоретично федерализма бива обоснован във Франция от Монтескьо.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Обществен договор

Договор между членовете на едно общество за съвместен живот; многостранно понятие като чисто теоретична обосновка на общество и държава, преди всичко разглеждано в ученията за естественото право (Августиний, Тома Аквински). Естествената склонност на човека да общува с други води към държавно единство и консенсус на членовете на обществото по отношение на съответния организационен ред. Позовавайки се на своята теза за залегналата в човешката природа склонност към разрушение, Хобс вижда в "Левитан" само едната страна, съхраняващото човечеството подчинение спрямо държавата. Пуфендорф от друга страна разглежда двете страни на обществения договор (подобно на Монтескьо), докато накрая чрез различаването между обща воля и партикуларна воля, Русо намира първата важна формула, че всеки се подчинява сам на себе си, когато следва държавния закон, приет с неговото собствено съгласие; според обоснованото от естественото право проектиране на неговите права върху държавата, човек получава обратно тези права като граждански права.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Законова инициатива

Внасянето на проект в парламента, обвързано с поръчението за неговото обсъждане и вземане на съответно решение. Правото на законова инициатива е било притежавано в конституционните монархии на 19 век по правило само от монарха, в президиалната демокрация то се притежава само от членовете на парламента, в парламентарната демокрация - от членовете на парламента и правителството.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Разделение на властта

Разделянето на властта, разпределянето на функциите на държавната власт в законодателна, изпълнителна и юридическа власт (Законодателна власт, Изпълнителна власт, юрисдикция) с изискването, че упражняването на тези функции не може да бъде концентрирано на едно място. Този принцип е наложен още от Дж. Лок ("Two treatises on government" 1690) и преди всичко от Монтескьо ("De l'esprit des lois" 1748) в борбата срещу абсолютистичната държава, и е приет за основа на модерната конституционна държава. Чрез прехвърлянето на функциите върху парламента, правителството и чиновничеството, както и независимите съдии, упражняването на държавна власт трябва да бъде балансирано чрез взаимен контрол (баланс на властта) и да бъде гарантирана защитата на гражданите от произволна държавна намеса.
В днешно време Федерализма също често е елемент на разделението на властта. Принципа на разделението на властта не намира приложение при диктатури. Законодателството и изпълнителната власт тук често са на едно място, а независимостта в правната област като цяло е ограничена или премахната изцяло.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Идеология

(от гръцки, учение за идеите): Учение за социалната и политическа действителност или развитието на обществото с претенции за всевалидност. То може да се превърне в заместител на религия (например вярата в напредъка) или да се превърне, както Марксизма и Ленинизма, в обща световна и историческа декларация, предизвикваща силни, почти религиозни очаквания. Като цяло: взаимозависима теоретически обоснована политическа представа или убеждение.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Legislative - Законодателна власт

(от френски - законодателна, от лат. legem latum = създаване на закон): тази част от държавната власт, която има задачата за създаването на закони (законодателна власт). Нейна функция е да установява правото, т.е. да разработва нови закони и да ги приема, да променя вече съществуващи, да ги допълва, както и да ги отменя. В една изградена на принципа на Разделението на властта правова държава законодателната власт бива упражнявана от парламента; той е законодател и чрез своето законодателство той взима основните политически решения, които Изпълнителната власт трябва да осъществи. Тъй като законодателната власт при демокрация е в ръцете на избраните от народа депутати, тя се счита за най-високо поставената от държавните власти.

[начало на страница]        [Назад за преглед]

Легитимност / Легитимация

(лат. legitimus = законов): законността на държавното господство. Държавният ред и упражняването на държавно господство са легитимни тогава, когато са в съответствие с представите за право и справедливост и определяните от тях етични ценности и норми, които са общопризнати в човешкото общество, над което държавата упражнява господство. Всеки държавен строй се нуждае от законност (легитимация, легитимиране), ако иска да упражнява своята господстваща власт с минимално необходимото съгласие на своите граждани, а не с психически или физически терор. При демокрацията държавното господство е легитимно тогава, когато (а) произтича от народа и със съгласието на волята на народното мнозинство, това означава когато носителите на държавна власт се избират директно или недиректно за определен период от време от народа и могат да бъдат контролирани от него; (б) държавната власт се упражнява в съответствие със залегналите в конституцията принципи, особено тези на легалността, Разделението на властта и валидността на основните права.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Парламентарна система

Особена разновидност на репрезентативната система и на парламентаризма, която се характеризира със следните признаци: 1. тясна връзка между правителство  (Изпълнителна власт) и парламент (Законодателна власт); 2. Съгласуваност (договореност) между правителствена служба и депутати, т.е. правителствения шеф и министрите са в същото време и членове на фракциите на мнозинството като депутати; 3. политическа отговорност на правителството спрямо парламента, който може да го отмени чрез вот на недоверие; 4. Правото на правителството да разпусне парламента и да предизвика нови избори. Основният критерий, парламентарната отговорност, може да бъде проявен по различен начин, чрез вота на недоверие спрямо правителството, правителствения шеф или отделен министър, отхвърлянето на определен закон, с чието предложение е свързано доверието в правителството, или чрез отказ на вот на доверие. Ако в тези случаи правителството загуби доверието, то трябва да се оттегли, като продължава да упражнява дейността си като действащо правителство до сформирането на ново правителство чрез парламентарно мнозинство.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Парламентаризъм

Конституционна система, при която избраният от народа парламент оказва влияние и контрол върху формирането на политическата позиция. На парламента принципно е подчинено законодателството (Законодателна власт). Към общото понятие парламентаризъм принадлежат различни видове на управление, например  Президиална система (както в САЩ) и парламентарна система (както във Великобритания или Федерална Република Германия)

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Плурализъм

Според разбирането на западните демокрации плурализма е структурната форма на техните общества. Изхожда се от многообразието на свободно образувани политически, стопански, религиозни, етнически и други групи по интереси, които са в конкуренция помежду си и се стремят към политическо и обществено влияние. В основата на плуралистичната теория е идеята, че този процес не протича под формата на неорганизирана борба с всички средства, а под формата на конструктивни, основани на компромис промени с цел задоволителни резултати за всички. Не се приема, че този процес протича естествено и води до утопична хармония, а от държавата се очаква, че тя ще покрива недостатъците в тази конкурентна система и ще се намесва регулиращо (например чрез подкрепата на особено слаби групи).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Президиална система

Президентска система, републиканска форма на управление, която отрежда съществени права за политически действия на президента като висш държавен глава. Докато произтичащата от конституционализма северно-европейска конституционна система отрежда една предимно представителна роля на президента, конституцията на САЩ например признава значително по-голяма степен на власт на президента, като от друга страна тя е по-ограничена във времето на неговия служебен пост. Президентът на САЩ е държавен глава и шеф на правителството, висш главно-командващ и носител на изключителна власт. Той е независим от парламента (не съществува парламентарна система), и не образува правителство в истинския смисъл, а назначава държавни секретари като съветници, които от своя страна е в състояние да отстрани. Друга форма съществува във Франция при Де Гол (конституцията от 1958г.), преди всичко във връзка с плебисцитните решения (още при Наполеон I. и Наполеон III.). В двата случая парламента остава на заден план, а Изпълнителната власт е преди всичко притежание на правосъдието.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Юрисдикция

В една изградена според принципа на Разделението на властта правова държава юрисдикцията е задача на съдилищата и действащите в тях независими и подчинени само на закона съдии (...); те упражняват юридическата власт (от латински ius = право, dicere = говоря) в рамките на законово определената им сфера на компетентност и в едно законово урегулирано дело (процес), като тази власт е наречена още съдебна или Judikative (от латински iudex = съдия, iudicatio = съдебно решение, присъда).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Репрезентативна система

За разлика от плебисцитната, репрезентативната демокрация е тази демократична държавна форма, при която политически активните граждани участват в процеса на определяне на политическата воля предимно или изключително чрез парламентарни избори. Репрезентативната система изхожда от основополагащото схващане, че политическите действия на голям брой хора са възможни само тогава, когато отделни хора от тях (представителите или депутатите) "получават предварително поръчение и пълномощие да работят съвместно с техните поръчители и да ги задължават чрез своето колективно решение" (К. Льовенщайн). Носители са органи, които (според теорията) действат от името на народа, но без обвързващ договор (свободен мандат). 
(...) Различават се чисти репрезентативни системи, в които политически активните граждани участват във вземането на политически решения изключително чрез избори, и репрезентативни системи, които притежават повече или по-малко плебисцитни елементи, в които имащите право на глас оказват влияние върху законодателството чрез Народно решение (например Швейцария).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Народно искане

Искане по повод определено законодателно или друго държавно решение, което е взето от парламента и трябва да бъде подложено на народно решение. Народните искания са предвидени в много конституции. За да се стигне до желаното решение е необходимо определена процентна част от имащите право на глас да дадат израз на позицията си относно народното искане в определен срок.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Народно решение

Решение по законодателни въпроси чрез народа, това означава чрез участието на всички имащи правото на глас (също и народно съгласуване).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Народен суверенитет

Според принципа за народен суверенитет цялата власт произтича от народа. Всяко упражняване на държавна власт според него трябва да бъде легитимирано от народа. Принципът на народния суверенитет не изисква политическите решения да бъдат вземани непосредствено от народа, например чрез народно решение. Той поставя само изискването, че всички носители на държавни решения в крайна сметка дължат позицията си във властта на народа, или непосредствено чрез избори (например депутатите в парламента), или пряко чрез избраните от народа представители (например парламентарното управление или назначената от него администрация).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

[от: Бундес-централа за политическо образование: Парламентарна демокрация 1, Информации за политическото образование Nr. 227, 1993 и Bertelsmann Discovery Lexikon 1997]

[Начало на страница]