Курс 1

Нагоре Курс 1 Преглед Съдържание Речник Линкове

 

Курс 2
Курс 3
Курс 4
Курс 5


 

Партии

Преглед на основните курсове:

Курс 1 Какво представлява една партия?
Курс 2 Какви видове партии съществуват?
Курс 3 Какви функции изпълняват партиите?
Курс 4 Как изглеждат партийните системи?
Курс 5 Какви проблеми има партийната демокрация?

[Начало на страница]

Основен курс 1: Какво представлява една партия?

Преди да се занимаем с различните видове демокрация в Основен курс 2 , да разгледаме функциите на модерните партии в модерните демокрации (Основен курс 3), и да хвърлим поглед върху различните партийни системи (Основен курс 4), както и проблемите на партийната демокрация (Основен курс 5), ще си зададем въпроса: Какво всъщност представлява една партия? Едно кратко определение би могло да изглежда по следния начин:

Партията е група от единомислещи граждани, които имат за цел налагането на общи политически идеи".

[Райнер-Олаф Шултце; от: Политически речник]

Малко по-детайлирани са следните две определения:

"Партиите са свободни обединения на единомислещи граждани, които правят програмни предложения за решаването на политически проблеми и излъчват кандидати за парламентарни мандати и правителствени служби, за да могат да приложат в действителност своята програма след изборен успех."

[
Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация, Бон, 1990]

"Партиите са обединения на граждани, които постоянно, или за по дълъг период от време (...) се стремят да оказват влияние върху формирането на политическите решения и участието на народа в този процес, като това зависи от действителните обстоятелства, особено големината и вътрешната организация, броя на членовете и тяхното представяне пред обществеността (...)."

[Немски партиен закон от 1967г., § 2 Абз.1]

В тези дефиниции вече се съдържат някои важни критерии, които са характерни за партиите. Не играе роля това, дали дадена организация се самоопределя като "партия". Идеологическата насоченост, съответно програмата също не е определяща за това, дали дадена организация представлява партия или не. Настоящият текст обобщава критериите:

Какво превръща дадена организация в партия?

Критерии

bulletЕдна партия трябва да оказва влияние върху формирането на политическата воля на народа. Тя се стреми към всеобщо политическо въздействие. Участието във формирането на политическата воля се характеризира с  продължителност, както и с по-голяма сфера на въздействие. Не е достатъчно, когато дадено политическо обединение е дейно само в една ограничена сфера (...).
bulletЕдна партия трябва да има волята да участва редовно в политическото представяне на народа. По този начин тя се отличава от съюзите, които не носят политическа отговорност във всички области, или от гражданските инициативи, които оказват определено влияние по отделни проблеми, но не се стремят да заемат политически служби. Това обаче не трябва да означава, че партията непременно ще спечели мандат в парламента (...). 
bulletЗначимостта на дадена организация се определя както от нейния обем, така и от продължителността на нейното съществуване. Организация, която се сформира само заради избори, разполага с толкова малко партиен статус, с колкото разполага група, която се подчинява на организационния апарат на дадено друго обединение.
bulletПартията представлява обединение на граждани. Принципът на индивидуалното членство трябва да осуети евентуалната подчиненост на партията на даден съюз. Броя на членовете не трябва да надвишава определена граница, за да се запазят сериозността на целите и изгледите за успех.
bulletПолитическо обединение, което иска да бъде признато за партия, трябва да се представя в обществото. Предпоставките за една политическа партия не се изпълват, ако е налице страх от публичност и се работи в сянка.

[Уве Бакес/Екхард Йесе; от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, 1996]

[Начало на страница]

В енциклопедията са предложени някои кратки пояснения за историята на възникването на партиите и видовете партии, с които подробно ще се занимаем в настоящия курс:

Енциклопедично определение: "Партия"

[от латински pars, "част, посока"], общо едно обединение от хора с еднаква или подобна политическа, социална и идеологическа насоченост, с цел постигане на влияние в обществения живот. В този смисъл са съществували партии като повече или по-малко групови сформирования още в градовете-държави на Античността и в републикански Рим, както и по време на политическите и религиозни течения на 16 и 17 век.
Развитието на модерните партии като утвърдени структури като цяло е явление от 18 и 19 век, което е силно повлияно от английския политически живот, където през 18 век като относително утвърдени партии първоначално се образуват партиите на торите и вигите, които заемат твърда позиция по отношение на определени политически въпроси и се разграничават в държавното управление (двупартийна система). Още по-очертани партийни групи се създават по време на Американските борби за независимост и по време на Френската Революция, както и по време на немското конституционно движение (...).
Целта на дадена партия или група от сродни партии е да получи мнозинство в парламента (коалиционни партии, партия на мнозинството), и по този начин да се спечели решаващото политическо влияние; техните противници в парламента са участвалите в изборната борба опозиционни партии. Смяната на ролите на партиите е една от основните предпоставки за модерния конституционен живот, особено в парламентарната система. Там, където дадена партия има претенциите единствена да превъплъщава народната воля (като мнозинство или малцинство), или възприема себе си като елит, се стига до еднопартийна система (например при диктатура).
(...) Въпреки, че партиите спадат към основните елементи на конституционния живот, в повечето държави те все още нямат конституционно-правово признание, тъй като депутатите са по конституция представители на народа, а не на определена партия. Едва в конституцията на Федерална Република Германия и отчасти в Англия те са формално конституционно признати.
Партийната типология се придържа към критериите организация, политически цели, структура на членската маса и политическа функция. Организационно-определени видове партии са например партии на влиятелни кръгове, кадрови и масови партии. За идеологическите, програмните и партиите по интереси политическите цели са типологично определящи, докато при народните и класовите партии това е структурата на членската маса. В зависимост от тяхната функционална роля в определени политически системи се определят държавните и демократични партии. В действителност често се срещат смесени видове партии. Това с особена сила се отнася за демократичните системи (...).

[от: Енциклопедия Bertelsmann Discovery 1997]

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.