|
| |
Основен курс 2:
Какви видове партии съществуват?
"Типологиите никога не
обхващат цялото многообразие на
действителността. Изхождайки от множество
признаци, те много повече наблягат на това,
което улеснява възприемането на
характерните общи черти или разлики на
партиите. Те от своя страна се подлагат по
ред признаци на класификации, от които се
утвърждават най-важните."
[Уве Бакес/Екхард Йесе; от:
Информации за политическо образование 207,
Партийна демокрация; Бон, 1996]
|
Разграничителни
критерии |
Партийни
видове |
Най-често се прави разлика
според обществено-политическите цели на
дадена партия. Класификацията според
идеологичната насоченост определя
следните видове партии:
Ще стигнете до кратки пояснения
относно партийните, като
щракнете върху съответния партиен вид от
предложения преглед.
Други текстове:
Основа и предпоставка на
горе-представената партийна типология е
съществуването на партийна система с най-малко
две партии, които се конкурират за
доверието на избирателя, който при свободни
избори определя управлението за определено
време. С други думи: Посочените по-горе
видове партии се основават на либерално-демократични
системи, които са представени в рамките на
този образователен сървър в Тематичен
комплекс Демокрация. От друга страна се
различават социалистически (еднопартийни)
системи, за които е валидно едно съвсем
различно определение. Принципите на понятието
за социалистическа партия са
разяснени на отделна страница:
Ако се вземе предвид
възникването и развитието на
партиите в Европа от 18 век, за всеки
етап от развитието може да се установи един
представителен, преобладаващ партиен вид.
Как би могла да изглежда една такава
типология в историческа перспектива, е
показано на отделна страница с табличен
преглед:
Особено важен вид
партии представляват Народните
партии. Докато за някои "Народната
партия" представлява противоречие сама
по себе си, защото една партия никога не би
могла да представлява целия народ, други
виждат в този вид партия важен знак за
функционирането на модерната партийна
демокрация, която е преодоляла
общественото поляризиране.
[Начало
на страница]
Видовете
партии по отделно:
Разграничаване според
степента на организация:
 | Избирателна
партия: При първоначалното възникване
на партиите, те
притежават малко членове.
Почетни граждани се обединяват
неангажиращо и често упражняват
въздействие от службите, които
заемат (партии на влиятелни кръгове). В днешно време по-скоро става
дума за избирателни партии. С това се има
предвид това, че броя на избирателите в
сравнение с членовете е неотносително
висок. Обвързаността към партия в
повечето случаи е рядко изразена. |
| Членски
партии: За разлика от гражданските
партии, които в чести случаи се сформират
от парламентарни фракции, партиите на
работниците разполагат достатъчно рано с
твърдо установен и добре организиран
партиен апарат и притежават относително
по-голям дял членове (масова партия).
Членската партия, според израза, който се
наложи в днешно време, показва значително
по-голяма степен на организация. По този
начин голяма част от нейните разходи се
покриват от членските вноски. |
[Начало
на страница]
Разграничаване според
обществено-политическите цели:
| Националистически
партии: Отхвърляйки демократичните
правила, те проповядват идеята за
националистическото благо, което често
се свързва с една мъглява народностна
идеология и расистки представи.
Причините за "болнавостта на света"
се виждат в либерализма и комунизма. |
| Консервативни
партии: Те се стремят към това, да
запазят "съхраненото" или съответно
да го възстановят. По тези причини те са
скептично настроени спрямо новостите и
промените, но наблягат на това, че
традиционните принципи не могат трайно
да се наложат без сериозни реформи. |
| Либерални
партии: Те се основават на правата на
свобода на индивида и наблягат на
цялостта на правовата държава. Отхвърля
се превръщането в обществена собственост
на средствата на производство. |
| Социал-демократически
партии: Те се стремят към социална
справедливост и почиващ на социално
равенство между хората политически строй,
и се ангажират предимно с икономически по-слабите. |
| Комунистически
партии: Независимо от (евентуалното
отрицателно) мнение на мнозинството сред
населението, те се превъплъщават във
водещата си политическа роля на "авангард"
на обществения напредък и пропагандират
диктатурата на пролетариата. |
[Начало
на страница]
Разграничаване според
сферата на политическото влияние:
| Народна
партия: Тя се опитва да вземе под
внимание интересите и потребностите на
всички групи сред населението, не обхваща
определени слоеве сред
населението, а интегрира възможно най-много
граждани. Това естествено не означава, че
народната партия не поставя акценти в
структурата на членовете и избирателите.
Идеологическите възгледи играят
второстепенна роля за програмата на една
народна партия [...към
отделния текст за Народните партии]. |
| Партии
по интереси: Те са подчинени на
интересите на една строго определена (например
социална, конфесионална, регионална)
група и не нямат претенцията, да са в
еднаква степен избираеми от всички групи
сред населението. Партийната програма
тук е много силно изразена. Един вид
партия по интереси представлява и
класовата партия. |
[Начало
на страница]
Разграничаване според
отношението спрямо политическата система:
| Утвърждаващи
системата партии: Те одобряват
политическата ситема, в която са дейни. Те
насочват усилията си за стабилизиране на
политическото устройство, както и за
постоянното му усъвършенстване чрез
реформи. |
| Отричащи
системата партии: Те не приемат
принципите на съответната система. Най-късно
след поемането на властта те вече не
спазват установените правила. Те или
издават забрана за съществуването на
другите партии (както направи NSDAP през 1993г.),
или ги превръщат в партии-сателити (както
практикуваше SED в ГДР). |
[с малки промени по: Уве
Бакес/Екхард Йесе; Информации за
политическо образование 207, Партийна
демокрация, Бон,
1996]
[Начало
на страница]
Разграничаване според
функциите в политическата система:
| Управленска
партия: Това е партията-победител от
изборите и до следващите избори определя
членовете на правителството. Може да
съществуват различни управленски партии,
които заедно, като коалиция,
представляват управлението. |
| Опозиционна
партия: Това е партията, която е
загубила при изборите, и която
представлява опозиция в парламента.
Разбира се, може да има различни видове
опозиционни партии, чиято цел е да
препоръчат себе си на избирателя,
представяйки алтернативи за следващите
избори. |
[Начало
на страница]
|
