Програмна функция: Партиите интегрират различни интереси в една обща представа за политика, в една политическа програма, за която търсят подкрепа и мнозинство.

Представителна функция: Партиите представляват връзката между гражданите и политическата система, те правят възможно успешното политическо участие на отделните граждани и групи.

Легитимна функция: Представлявайки връзката между граждани, обществени групи и политическата система, партиите допринасят за утвърждаването на политическия строй в гражданското съзнание и в обществените сили.

[Бернхард Сутор; от: Политика. Студия за политическото образование, Падеборн 1994]

[Начало на страница]

[Начало на страница]

Партиите не са единствените актьори в интер-медиарната система. Те поделят задачата за разпространяването на интересите и сформирането на политическата воля със съюзите, гражданските инициативи и социалните движения, както и с медиите, като последните не играят само пасивна посредническа роля, а са много повече (...) »посредник и фактор« в комуникационния процес. Но само за партиите е привична »свойствената двойна роля«, легитимирана чрез избори, не само като другите посреднически органи да доближават »мнения и интереси от народа към държавата, но и да ги насочват навътре в нея, като образуват в конституционните държавни органи общата политическа воля. (...) По този начин те решават пораждащия се във всички плуралистично-репрезентативни демокрации проблем на посредничеството между съществуващите обществени разногласия и държавното единство. Този специфичен правово-конституционен смесен статус от свобода и обвързаност, който определя ранга на партиите като конституционни органи в тяхното разграничаване от държавните органи, трябва да осуетява това, те да се отдалечават твърде много от сферата на институционалната държавност, да загубят своите обществени корени, да спечелят независимост на своето ръководство от членовете и да загубят обратната връзка с общественото разнообразие от мнения и интереси«.

Партиите са тези, които трябва да поддържат "процеса на политическа комуникация" между държавните органи и обществеността, между "народната воля" и "държавната воля", като на дебат не е поставено само това, "дали те принадлежат към обществото или държавата, а само въпроса, в каква степен те могат да бъдат интегрирани и в двете посоки". Както никой друг участник в политическия процес, на партиите е отредена една особена комуникативна функция.

[от: Улрих Сарчинели: Партии и политическо посредничество: От партии до медийна демокрация?; в: Политическо посредничество и демокрация в медийното общество, Бон 1998]