|
|
|
| Основен курс 4: Как изглеждат партийните системи?До този момент си поставяхме въпроса, какво всъщност представляват партиите (Основен курс 1), какви видове партии съществуват (Основен курс 2) и какви функции изпълняват партиите в политическата система (Основен курс 3). По този начин стигнахме до обобщението, че съществуват множество партии, или една система от партии. Само така нашите дефиниции, типологии и описания на функции придобиват смисъл. Само в плуралистични, свободни и демократични общества могат да съществуват партии в описания от нас начин. "Държавни партии" при диктатури, или марксистко-ленинистки партии (еднолични партии) в социалистически държави съответстват на един съвсем различен модел, защото не са една партия в система от конкурентни партии (едно сравнение между либерално-демократичното и социалистическо партийно понятие е предоставено в рамките на Основен курс 2: ...към текста "Социалистическото партийно понятие").Настоящият текст прави опит като начало да изясни понятието за партийна система:
Да се говори за партии (от латински: pars = част) има само тогава смисъл, когато те стават дейни в рамките на система от конкурентни партии. Ако една партия монополизира формирането на политическата воля, или ако съществува единствено една партия, липсва каквато и да е конкуренция. По този начин еднопартийната система е в основата си сама по себе си противоречива. Обикновено е прието разграничаването между двупартийна и многопартийна партийна системи. Една двупартийна партийна система не означава, че съществуват само две партии; има се предвид, че другите партии не играят никаква, или съвсем малка роля във формирането на правителството или упражняването на опозиция. Дали в дадена държава ще се оформи двупартийна или многопартийна система, зависи от традиционни, институционални, социо-културни и конфесионални дадености. По този начин като цяло една по-малко хомогенна социална структура и пропорционалното избирателно право облагодетелстват възникването на многопартийна партийна система. Двупартийната партийна система може да бъде разглеждана по-скоро като "конкурентна система", докато многопартийната система като "конкордантна система". В една "конкурентна система" (като например във Великобритания) доминира "множественото правило", в "конкордантната система" (като например в Швейцария) при вземането на решения се има предвид цялото разнообразие от интереси, или съответното малцинство не се мажоризира. [Уве Бакес/Екхард Йесе; от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, 1996]
Следната схема представя фактори, които са особено важни за оформянето на партийните системи:
Тъй като не е възможно общо анализиране на партийните системи, се налага да вземем като примери партийни системи от отделни държави. Подбрали сме две партийни системи, които трябва да пояснят широкия спектър от различни системи. С примерите от Великобритания и Съединените Щати се занимаваме с парламентарна и президиална система: [Основни информации за различни типове демокрация, за парламентарна и президиална система ще намерите в тематичен комплекс Демокрация - просто щракнете в края на тази страница върху линк Демокрация]
|
|
Теми:
Права на човека I
Примери
I Демокрация
I Партии I
Европа
I Глобализация
I Обединени Нации
I
Уст.
развитие
|
