Настоящият текст е посветен на сериозния проблем на учебния контрол, който се проявява в часовете по политика в особена степен, поради това, че тук за разлика от други дисциплини, става дума за учебни цели на различни нива (виж цели на политическото образование):

"Въпросът за това дали, и в каква форма при предмета политика трябва да съществува учебен контрол, е спорен и обсъждан в рамките на научно-дидактическата дискусия от прагматична, педагогическа и учебно-психологическа гледна точка. От практиците на политическото образование, особено в училищата, учебният контрол рядко се поставя под въпрос по правни и педагогически причини. Но и дори при по-практично и незадъблочено вглеждане в различните методи на оценка на учебната работа, се открояват някои драстични проблеми:

1. Възможно ли е въобще да бъдат оценявани постиженията в рамките на дисциплината политика (ако да, под каква форма?), или това не е възможно поради особената специфика на този предмет поради неговите силно променливи и свързани помежду си компоненти и неговите комплексни, дългосрочни процеси на усвояване на знанията, които не се подлагат на оценяване? (...)

2. В случай, че не може да се изключи оценката, контрола (...) или когато подобна алтернатива въобще не съществува (например поради изискванията на учебните планове ...), сме изправени пред сериозни трудности и проблеми. На първо място несъмнено е твърдението, че повечето оценки в редки случаи са изцяло обективни. Тук се пораждат въпроси, които засягат основни аспекти на разбирането за политическото образование:

a) До каква степен учебните цели на политическия предмет биха могли да бъдат операционализирани, за да може в края им учебните процеси да се превърнат в "наблюдавано поведение" и да бъдат достъпни и разбираеми? Политическото образование се позовава на квалификациите в смисъла на поведенчески диспозиции, които не се подлагат на операционализиране във всеки един момент от учебния процес и затова не се подлагат на тестване и контрол. Контролът за успешното овладяване на материята при предмета политика по тази причина не може да се подложи на ефективно измерване, оценяване, затова и резултатите в тази насока са общи, непълни.

б) Възможно ли е постиженията във всички области на политическия предмет да бъдат измерени, или това се отнася само за »инструкционните процеси«, докато »рефлекционните процеси« не се подлагат на оценяване? Тъй като политическото образование повече предизвиква, направлява »придобиването или поощряването на една определено обективно възприемчива (и поради това и обективно подлагаща се на контрол) компетентност«, която се проявява в целевите »инструкционни процеси«, възниква проблемът, как биха могли да бъдат обобщени индивидуалните »търсения« без предварително зададен край и процесите на »само-рефлекса« в учебния контрол (...).

Тъй като »рефлексивните« сфери на политическия предмет трудно се структурират и оценяват, но не могат да бъдат изключени поради тяхното основно значение, ограничаването върху квалификации и критерии от формален характер представлява своеобразен изход; не трябва да се търси отговор на това, какво мнение отстоява ученикът, а на това, как той анализира даден проблем и обосновава своята оценка. Тези формални мащаби могат да се предадат на учащите и да бъдат обсъдени с тях с помоща на примери, нещо, което несъмнено би довело до прозрачност на оценяването на учебния процес. Ето защо преди всичко критериите на оценяване трябва да бъдат ясни и определени.

При конкретизирането и оценяването на постиженията от учебния процес постоянно трябва да се има предвид вероятността, ученикът само повърхностно да се приспособи към определени цели и изисквания на урока, тъй като той е наясно, »каква е крайната цел«. Преподаващите трябва да са наясно, че понякога несъзнателно оценяват негативно работата на даден ученик, за да могат да изтъкнат обективно причините си за дадена ниска оценка (или обратно). Тези опасности винаги могат да бъдат минимизирани чрез критично самонаблюдение от страна на преподавателите и открито отношение на »симетрична комуникация« между тях и учениците.

На фона на представените проблеми се оформя въпросът за стойността на писмената форма на оценяване при политическата дисциплина. Трябва ли тя да бъде премахната в полза на устното изпитване на знанията? Чисто прагматично на лице е решението на този проблем - преди всичко в сферата на държавната образователна система (...) - като се има предвид това, че nolens volens трябва да отговарят на формалните изисквания, а те от своя страна изискват писмения контрол. От ежедневието на политическата дисциплина произтича необходимостта, учащите да бъдат подготвени за тази форма на изпитване на резултатите от учебния процес, това означава придобиването на методично-инструментални способности и тренирането на психическата издържливост.

Но принципните разсъждения обосновават необходимостта от писмените работи: по този начин се работи не само върху »равнопоставеността на всички, която не може да бъде постигната изцяло при устното изпитване« (В. Микел), по този начин по-интензивно и концетрирано, отколкото при оценяването на устните изказвания на учащите, може да се провери степента на реализирането на учебните цели. Рефлекционните процеси също могат да бъдат подготвени, осъществени по този начин, защото по този начин те прехвърлят рамките на ограниченото оценяване, освен това всичко служи за оформянето на общите квалификации и способности, на тренирането на умствените способности (способността да се концентрираш в представянето на отношението към даден проблем и формулирането на собствено мнение; поощряването на езиковите способности) (...).

В заключение под формата на няколко тези могат да се обобщят последствията, които се проявяват от предходните разсъждения в практическото измерение на политическата дисциплина:

1. По принцип още при планирането на учебните процеси трябва да се има предвид и начина на оценяването на резултатите, които изпълняват важни функции като обратна връзка за преподаващите, както и като възможност за самооценка на учащите. За да не се възпрепятства прозрачността и гъвкавостта на предмета и за да се изолира опасността от програмиране по шаблона Input-Output, учебният контрол, независимо под каква форма, трябва да бъде конципиран и формулиран в детайли.

2. Поне в сферата на държавната образователна система поради институционални пречки и поради конципираното ниво на развитие на политическото образование, в момента не се поставя въпроса, дали трябва да се премахне оценяването в часовете по политика. Това не означава, че всяко претегляне на успеха от учебния процес непременно трябва да бъде подлагано на прецизна оценка; това трябва да се допуска в изключителни случаи, за да се постигне възможно най-освободено, отворено и лишено от страхове занимание с материята (...).

3. Контролът на знанията при дисциплината политика може да се осъществява както в устна, така и в писмена форма. При устния вариант е уместно да се въведе оценяването на резултатите в хода на самия урок и да се избягва систематизирането (Какво разгледахме в последния урок?), за да не се пренебрегват индивидуалните успехи и да се придаде съзидателна функция на учебния контрол. Така например по време на даден урок преподавателят би могъл да се обърне към даден ученик със задачата, да посочи обществените групи и специфичните проблеми на жизнената им ситуация (по този начин може да се използва наученото, и да зададе въпроса, дали и как според него държавата трябва да реагира на тази ситуация. Този импулс води към други теми, като така учебният процес става по-възприемчив, по-чувствителен, по-динамичен.

Писменият контрол трябва да има своето неизменно място в учебна дисциплина политика. Формата на писмения тест трябва да бъде избирана в ограничени случаи, защото ограничава до известна степен възможността за излагане на знанията.

При работата в рамките на предмета политика в училище са възможни смесени задачи, които от една страна изискват репродукция на наученото, от друга страна предизвикват учащите да проблематизират определни въпроси и да формират  собствена критична преценка. В един по-напреднал стадий (...) контролът върху знанията трябва да ръководи заниманието с даден проблем, трябва да се предизвикват по-задълбочени знания у учащите, които да са основа на техните собствени възгледи и мнения (...)"

[Андреас Унгер, Учебен контрол и оценяване на знанията; в: Волфганг В. Микел (Изд.), Наръчник за политическо образование, изд. на Германската централа за политическо образование, том 358, Бон 1999, стр. 293-297]

[Начало на страница]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.