Основи на политическото образование

Политическото образование е широко поле. На това място трябва да се ограничим върху някои забележки. Отделни раздели са посветени на понятията политика и образование. Настоящият текст се занимава с проблема за ценностното ориентиране и ценностите в политическото образование.

"Политиката и образованието, съответно политическото образование са форми на международни действия; те са ориентирани спрямо определени цели, или ценности. В едно плуралистично общество възниква въпросът дали и как може да се стигне до един консенсус относно ценностите. При традиционното образование за младежи и възрастни консенсус се постига чрез открита дискусия; политическото образование изисква обаче и легитимацията на ценностите.

Модерната държава не може да даде отговор на въпроса, кое е най-висшето благо в един плуралистичен ансамбъл от ценности. Но можем да се обединим по отношение на това, че тя трябва да не допуска лошото, негативното, пошлото, и като социална държава трябва да ориентира действията си по положителен начин към ценностите. Но не можем да разбираме политиката само като налагане на най-висши ценности, а като уреждане на конфликти и ориентиране към по-добрия ред с оглед на общоприетите цели. Политиката не е изпълнение на даден исторически или морален закон, а действие в ситуации на конфликти между интересите и целите. Основните ценности за политиката не са осъществими програмни точки, а регулативни идеи. Ценностното ориентиране и спорният процес на вземане на решенията са части от едно цяло."

[Бернхард Сутор, Теоретични освови; в: Волфганг В. Микел, Наръчник за политическо образование; Германска централа за политическо образование, том 358, Бон 1999, стр. 66-67]

Кои точно са задачите на политическото образование, това е спорен и променлив въпрос. Настоящият текст посочва въпреки това някои задачи, които могат да бъдат приети като безспорни:

"1. Образование и утвърждаване на свободно и демократично съзнание за ценностите,
2. Разбиране на основната същност на политиката като решение на актуални проблеми чрез приемането на окончателни решения по спорни обществени въпроси,
3. Основни познания от различни политически сфери със значение за бъдещето, например демокрацията и това, от което е застрашена, съотношението между икономика и екология, глобализацията, обединението на Европа,
4. Придобиването на определени знания като например работата с информация, медии и т.н.
Оттук се оформят две групи от задачи, които са със задължително съдържание: 1. Конкретизиране на основните ценности (...). 2. разбирането на процеса на вземането на политически решение от двете позиции:
- носителите на решенията и тяхната легитимация (парламент, правителство, гласуване и избори, федерализъм);
- съдържанието на решенията и техните източници: интереси и техните агенти (граждански инициативи, съюзи, партии, медии)."

[Клаус Роте, Задачи; в: Волфганг В. Микел, Наръчник за политическо образование; Германска централа за политическо образование, том 358, Бон 1999, стр. 97]

Други текстове са посветени на следните теми:

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]