Политическото образование в началото на 21 век се намира в ситуация, наситена от промени и преходни събития, която изисква нови перспективи относно разбирането за този вид образование и задачите, стоящи пред него. Тази преломна ситуация има много измерения и води до нови изисквания не само пред политическото образование, но и пред цялото образование на модерните общества. Тук са пояснени някои от основните моменти, които се дискутират във връзка с обществените промени в социалната и политическа публицискика:

Информационно общество, научно общество и общество на услугите: Индустриалната епоха отива към своя край; работните места в сферата на индустрията постоянно намаляват, услугите и преди всичко дейностите, които са свързани със знанието, науката, придобиват все по-голямо значение. По този начин избледнява индустриалният модел на работа, който продължително е влияел на училищното образование. Модерното училище и задължителното училищно образование са се наложили исторически успоредно с индустриализацията, а приликите между училищната организация и индустриалната работа са очевидни: масова продукция и монотонност на уроците (както през годините, от преминаването от един в друг клас, така и в рамките на самите учебни часове, с нагласата, че всички ученици трябва да вършат едно и също нещо по едно и също време); строгият ритъм във времето на учебната работа и на училищното ежедневие; безразличието към материята на работа и представата за тази материя, която трябва да бъде "погълната"; безгрешният продукт и еднозначното "правилно решение"; работата на първо място за пари и ученето на първо място за оценка; йерархическата структура на учебната дейност и бюрократичната структура на училището.

Урокът като "преподаване на материал" в един планов и подложен на контрол - това бяха дълго време представите за "учебен урок" в училищното ежедневие.

Медийно общество: Сравнително късно политическото образование започна да се занимава с дигиталната революция в медийното пространство и комуникациите, да дефинира задачите на този предмет в тази ситуация и да откроява шансовете, които може да произлезнат от използването на дигиталните медии. Въпреки кризата в бранша на информационните технологии, би могло да се каже, че дигиталната революция все още е в самото си начало. Нейните дългосрочни икономически, политически и културни последствия все още не са ясно изразени, и все още съществуват повече открити въпроси отколкото сигурни отговори, когато става дума за потенциала на дигиталните медии в учебния образователен процес като цяло и конкретно в политическото образование.

Плурализация и посттрадиционалистично общество: С края на индустриалната епоха се променят и социалните слоеве и структури, които характеризираха културната ситуация, както и социалните и политически конфликти от 19 век насам. Плурализацията и индивидуализацията превръщат все повече постиндустриалното общество в посттрадиционалистично, в което хората по-трудно успяват да дефинират принадлежността си към политическите и социални слоеве отколкото преди няколко десетилетия. (...)

Към плурализацията освен това спадат и културните последствия от миграцията. Това не е нова тема за политическото образование, традиционно е тематизирането на проблемите на миграцията в политическото образование. Освен това е явен  недостига на концепции и материали, които да се отнасят до мигриращите хора като целева група на политическото образование. Това е момент, на който трябва да се отдели повече внимание, не на последно място поради събитията от 11 септември 2001 година.

Европеизация и глобализация: Глобализацията предизвиква актуалните политически и социално-научни дебати за комплексните процеси на индустриализацията на културата, икономиката и политиката. В рамките на процесите на глобализация в Западна Европа през последните десетилетия се разви процеса на Европеизация, който превърна Европейския съюз в четвърто политическо ниво на вземане на решения. Политическото образование както и преди е обвързано към системата на националната държава, в чийто контекст е възникнало в модерната си форма, като тази обвързаност е вече не тематична, но институционална и културна като цяло. По скоро би трябвало да се възприема като изключение, отколкото като правило, когато мултиперспективността и споровете при анализа на актуалната политика в политическото образование почиват на разбирането, че степента на интернационализирането на политиката е определяща когато става дума за това, дали политическите позиции се превръщат в част от дебата. Научната култура на политическото образование до момента е по-малко интернационализирана; това се отнася и за политическата дидактика, сравнена с други научни дисциплини.

[Волфганг Зандер, Политическото образование в началото на новия век. Перспективи и цели на модернизация, в: Политика и история на съвремието, изд. на Германската централа за политическо образование, стр. 37-38]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.