D@dalos - Politikdidaktik / Politische Bildung: Grundkurs 3

П.образование

Изборът на дидактическа перспектива образува втората и основна стъпка при създаването на една учебна единица по предмета политика. Същевременно става дума за една много трудна стъпка, тъй като именно тук в голяма степен става ясно, че целите на предмета политика са на различни нива, съпоставяйки го с други предмети.

В какво се състои трудността?

"Политическата материя по начало е толкова всеобхватна, така комплексна и богата на аспекти и фактори, че нейното цялостно разглеждане в рамките на предоставеното учебно време е невъзможно. Въпреки това, в много случаи преподавателите се стремят към тази цялостност и построяват енциклопедично своя урок по политика. Зад това се крие нагласата, че всичко е важно и не може да бъде пренебрегнато. Колкото и разбираемо да е това поведение, в практиката то води обикновено до едно неструктурирано натрупване на материал. Стига се до ситуация, в която учащи и преподаващи остават в страни от тези натрупвания и политическата същност се загубва. Предметът политика се превръща в предмет, трениращ паметта на учениците, но неспособен да задвижи процеса на усвояване на политическите знания. Учебният ефект от един предмет естествено винаги ще бъде минимален."

[Политическа дидактика накратко. Планови въпроси към предмета политика, изд. на Немската централа за политическо образование, том 326, Бон 1994, стр.47]

Каква цел има дидактическата перспектива?

"Политическата материя ще стане само тогава съдържание на предмета, когато се постигне създаването на определен акцент, който обединява изобилието от факти, информации и аспекти и откроява носещите елементи на политическата материя. Рефлектиращото и съзнателно поставяне на целите учителите постигат, когато разработят дидактическа перспектива. Дидактическата перспектива съдържа педагогическо намерение, което е в същността на урока, целите, които чрез него трябва да бъдат реализирани с плануваната учебна единица. (...) Дидактическата перспектива в предмета политика не е нищо друго освен съзнателно обвързване на съдържание и цел."

[Политическа дидактика накратко. Планови въпроси към предмета политика, изд. на Немската централа за политическо образование, том 326, Бон 1994, стр. 47-49]

Как се избира дидактическа перспектива?

"На първо място дидактическата перспектива произтича от самата материя. Тя трабва да се основава на даден политически централен аспект от самото същностно и проблемно съдържание (...). Имайки предвид обаче двустранната същност на дидактическите перспективи, те не трябва да са представени само научно, а трябва да допринасят и за това, да осъществяват общите цели на политическия урок (...). След като учителите са избрали дадена дидактическа перспектива, тогава те знаят, какво искат да постигнат при учениците с планувания урок и какъв акцент са поставили. Дидактическата перспектива е предназначена само за учителите. Учениците нямат пряк допир с дидактическата перспектива, а я възприемат индиректно чрез темата на урока, която им се представя в началото и която разработват след това. И така след определянето на дидактическа перспектива, учителите понататък имат задачата от нея да развият тема на урока. Темата представлява изчистване, обобщение или преформулиране на дидактическата перспектива по разбираем за учениците начин." [виж Курс 4: Формулиране на тема]

[Политическа дидактика накратко. Планови въпроси към предмета политика, изд. на Немската централа за политическо образование, том 326, Бон 1994, стр.51, 52, 53]

Ангажираност и значимост като определящи категории при избора на дидактическа перспектива

"Като определящи при избора на дидактическа перспектива за конкретно планувания урок по политика, учителите трябва да използват дидактическите категории ангажираност и значимост. Ангажираността представлява категория, която поставя акцент върху индивида, в предмета по политика върху учениците. Съответната индивидуална ангажираност може да има различни източници..

	Учениците са ангажирани, когато политическите и обществени събития ги вълнуват. Обикновено това са събития, които се свързват с катастрофи и войни. Така например смъртта на американския космонавт при експлозия на космически кораб или войната в залива, особено в началото, през януари 1991, емоционално развълнуваха учениците. Ангажираността им и вниманието им в резултат на това се запази за по-дълго време.
	Ангажираност възниква и тогава, коато политически проблеми или въпроси се докосват до потребностите и интересите на учениците, които те проявяват в ежедневието си.
	Ангажираността може да възникне и в резултат на съчувствие, съпричастност. Учениците се идентифицират с други личности и техните ситуации, опитват се да разберат техните мисли и чувства, като по този начин стават емоционално съпричастни, или засегнати, ангажирани.

Ако учениците са засегнати по някой от тези начини, те са и по-ангажирани, по-отворени към даден проблем или тема, и нещата не са така чужди и маловажни през погледа на тяхната жизнена ситуация. При категорията ангажираност не става дума обаче само за мотивацията, става дума за общия въпрос, как разстоянието между опита на учениците и 'света на политиката' може да бъде намалено, кои възможности могат да бъдат открити, как в 'микро-света да се открие макро-света'. Този начин на разсъждение показва обаче и необходимостта, въпроса за субективната ангажираност на учениците да бъде преразгледан и от гледна точка на значимостта на нещата за нашето настояще и близко бъдеще. Категорията значимост определя тежестта на даден политически проблем за социалните групи, за обществото като цяло и за цялото човечество. Предметът политика цели разширяването на хоризонта от субективната ангажираност до въпроса за нейната значимост за другите, за обществото и хората, или обратно от значимостта на даден проблем, който учениците още не са осъзнали, до тяхната лична засегнатост, ангажираност, тяхната конкретна жизнена ситуация."

[Политическа дидактика накратко. Планови въпроси към предмета политика, изд. на Германската централа за политическо образование, том 326, Бон 1994, стр. 58, 59]

Примери

Област	Възможни дидактически перспективи
Безработица	Учениците трябва да обсъждат причините за безработицата, да се запознаят с нейните последствия върху засегнатите, както и да се занимаят с икономическите, социални и политически последствия.
Безработица	Учениците трябва да се запознаят с правовите основи на държавата, да разграничат съществените елементи на системата на социална сигурност и да направят анализ на това, какво е значението им за безработните.
Избори	Учениците трябва да направят изследване, колко ефективно е участието на избори в политическия демократичен процес.
Глобализация	Учениците трябва да се запознаят със съотношението между икономика и политика и да дадат оценка та това, до каква степен причините са предизвикани от процеса на глобализация.
Глобализация	Учениците разработват три причини, които водят до глобализация, и се запознават с иеологията на неолиберализма.

[Примери 1-3 взети от: Политическа дидактика накракто. Планови въпроси към предмета политика, изд. на Германската централа за политическо образование, том 326, Бон 1994, стр67]

... към стъпка 3 в създаването на учебната единица:
Формулиране на темата

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]

Теми: Права на човека  I Примери I Демокрация I Партии I Европа I  Глобализация I Обединени Нации I Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи



Тези Online-материали за политическо образование са разработени от a gora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.