|
|
|
|
Цикълът-Policy: Алтернативен фазов модел "Освен идеята за политическите измерения съществува и друго понятие за политика, което се приема за работно при заниманието с тази материя в рамките на учебната дисциплина политика. Това понятие описва политиката като 'принципно безкрайна редица от опити за преодоляване на проблемите на настоящето и бъдещето' (Петер Масинг/Вернер Скур). В основата на това разбиране за политиката е модела на политическия цикъл, който е в центъра на изследването-Policy (...). Изследването- Policy описва и анализира политиката като един процес на обработване на проблеми или преодоляване на проблеми, и поделя този процес на следните фази (политически цикъл), които от своя страна се определят от една основна категория: 1. Фаза: Появява се даден проблем в общественото съзнание. На основата на изискванията на определени обществени и политически групи от един латентен обществен проблем това се превръща в политически проблем, който предизвиква политиката за действие. 2. Фаза: От политическия проблем се стига до конфликт между различни политически и обществени групи. 3. Фаза: Проблемът се представя под формата на политическо-административно решение, като и не-решението също е даден вид решение. 4. Фаза: Това решение придобива конкретен вид под влияние на други политически и административни актьори, обществени групи и организации, както и отделни граждани. 5. Фаза: Решението и прилагането на решението, както и резултатите и последиците от това биват оценявани и предизвикват в крайна сметка реакции на съгласие или неодобрение. 6. Фаза: Тези реакции отново биват пречупени политически и водят до развитие, промяна или край на проблема (...). Това политическо понятие може да доведе до убеждението, което е основно за разбирането на демократичната политика в модерното плуралистично общество: че демократичната политика постоянно е изправена пред необходимостта да променя позиции и решения или да търси нови решения. Ако на младежта не се предостави разбирането за тези процеси, постоянните, безкрайни усилия и полвинчати решения, поредицата от конфликтни и контролирани, обречени на провал опити за намиране на решения, всичко това ще им се струва неразбираемо и неясно в сравнение с опростените модели от дясно на ляво. Изборът на работно понятие може да се свърже с едно чисто техническо предварително разбиране за политика, което младежите често имат. Те са склонни да пренасят представите си за техническо планиране и върху политиката: Така, както архитектът не е успял да конструира правилно дадена сграда, която скоро след построяването й започва да се руши, така и политикът, чийто политически проект се нуждае от корекции, е лош архитект на обществото. По тази причина в урока трябва да стане ясно, че политическите предложения за решения носят в себе си зародиша на корекцията или ревизията, и че без участието на всеки един член на обществото, идеята, върху която почива политиката при демокрацията, постоянно би била под заплаха." [Политическа дидактика накратко. Планови въпроси към предмета политика, изд. на Германската централа за политическо образование, том 326, Бон 1994, стр. 21-24] |
|
Теми:
Права на
човека I
Примери I
Демокрация I
Партии
I Европа
I Глобализация
I Обединени Нации
I Уст.
развитие
|