|
|
|
|
Политическа системна теория В системната теория политическата система - заедно с други системи като например икономическата - представлява частична система. Особеността на политическата система се състои в това, че тук се извършват авторитативни действия (= за всички задължителни решения).Политическата системна теория е неразривно свързана с името на Давид Ийстън, който излага своите системно-теоретични идеи в три тома - "The Political System" (1964), "A Framework for Political Analysis" (1965) и най-вече в"A Systems Analysis of Political Life" (1979). В центъра на неговите твобри стои въпросът, как политическите системи се налагат в едно съвремие, което има нужда едновременно от стабилност и промени. За да се намери отговор на този въпрос според него е необходимо политическата система да бъде разглеждана заедно с нейните връзки с вътрешната и извънобществена среда.
Според тази идея върху политическата система се проектират искания (demands), очаквания и подкрепа от външната среда, които се обработват в така наречения "Conversion-процес" в рамките на тази политическа система и оттам водят до задължителни решения под формата на закони и разпоредби за всички членове на обществото. Те от своя страна водят до обратна връзка през реакциите в обществото и по този начин до обновени искания и/или подкрепа. [Автори: Рагнар Мюлер, Проф. Др. Волфганг Шуман] |
|
Теми:
Права на
човека I
Примери I
Демокрация I
Партии
I Европа
I Глобализация
I Обединени Нации
I Уст.
развитие
|
