Курс 2
Нагоре Курс 2 Курс 3 Курс 4 Курс 5 Харта на ОН

 

1941-1945
1946-1988
1989-2004
Хронология


 

Обединени Нации

Курс 2: Как са се развили Обединените Нации?

Immanuel Kant

[Otfried Höffe bezeichnete Kants Abhandlung "Zum ewigen Frieden" als "den philosophisch entscheidenden Text der neuzeitlichen Friedensdebatte"]

Историята на Обединените Нации започва много преди основаването на световната организация на 26 юни, 1945 година в Сан Франциско. Корените на идеята могат да се търсят даже в теориите на значими мислители като Hugo Grotius (основател на модерното международно право, 1584-1645), на Abbé de Saint-Pierre (1658-1743) или публикувания през 1795 труд на Immanuel Kant "Zum ewigen Frieden".

Тук не можем да си позволим заниманието с тези корени, но информация по темата ще намерите в Тематичен комплекс Мирна педагогика в рамките на D@dalos:

bullet

Текст за развитието на международното право
 

bullet

Текст за международните организации като мирна стратегия

В рамките на кози курс за развитието на Обединените нации се ограничаваме върху непосредствената история, или върху Обществото на народите като предхождаща организация. Следващият текст обобщава най-важната информация за Обществото на народите.

Други раздели от този курс скицират развитието на Обединените Нации от основаването им до днес:

bullet

Текст 1: Основаването на Обединените Нации (1941-1945)
 

bullet

Текст 2: Обединените Нации през Студената война (1946-1988)
 

bullet

Текст 3: Обединените Нации след края на Студената война (1989-2004)


Обществото на народите като предшественик на Обединените нации

В кратък уводен текст към публикация на Хартата на Обединените Нации, Хартмут Крюгер казва:

"Основаването на Обединените Нации не беше първия опит за създаване на една световна мирна организация. Повлияни от огромните човешки и материални загуби в хода на Първата световна война политиците призоваваха за обединение на нациите с цел предотвратяване на войни. Американският президент Уилсън призова в станалите известни 14 точки от 8 януари 1918 за 'обща асоциация на нациите с взаимна гаранция за политическата независимост и териториална цялост по един и същи начин както за големите, така и за малките държави.'

Колко революционна е била идеята за колективна отговорност за мира и сигурността, става особено ясно, когато се има предвид, че според теорията на международното право до Първата световна война воденето на войни, включително съвсем агресивните военни конфликти, са се считали не за неморално или престъпно действие, а за легитимно средство на политиката.

Уставът на Обществото на народите от 1919/20 година задължава членовете му да зачитат неприкосновеността на териториите и съществуващата политическа независимост на всички държави-членки. При неизпълнение на това задължение Обществото на народите взема необходимите мерки. Членовете са задължени да уреждат спорните въпроси в духа на международната справедливост. Пактът Briand-Kellog от 1928, който е подписан от всички по-големи държави, доведе до пълна забрана на войната."

[от: Хартмут Крюгер, Въведение; в: Харта на Обединените Нации, Reclam Stuttgart 1982, стр. 3]

Обществото на народите има огромно значение за създаването на Обединените Нации, чийто архитекти имаха готова основа, на която да стъпят. Това се отнася както за отделните органи, така и за началото на система на колективна сигурност, както показват следващите откъси от текстове на Sven Gareis и Johannes Varwick:

Органи на Обществото на народите

"Разбирането за мерките и нормите на колективната система за сигурност на Обединените Нации остава непълно без да се представи Обществото на народите. Често връзката между двете организации се обобщава в това, че Обединените Нации се стремят да избягват нормативни и структурни слабости на своите предшественици.

Колкото и това от една страна да е вярно, от друга страна често се пропуска факта, че именно чрез Обществото на народите се сложи началото на промени от огромно значение и се създадоха предпоставки, които се превърнаха в основа на Обединените Нации. Това в особена степен се отнася за стремежа на Обществото на народите, да създаде почиващ на международни правни норми режим за предотвратяване на военни действия и да пренесе отговорността за мира върху една международна организация (...).



Основните органи на Обществото на народите бяха ...федералното събрание, съвета и постоянния секретариат. (...) Във федералното събрание чрез делегации бяха представени всички страни-членки, които разполагаха с право на глас (...). Федералното събрание притежаваше множество компетенции по отношение на всички сфери на действия на Обществото на народите или въпроси, засягащи световния мир, така, че то можеше да вземе становище по всеки въпрос или да изрази препоръка.

Съветът се състоеше от постоянни и временни членове (...). За годината на влизане в сила на устава от 1920 година с представителите на съюзническите и асоциирани държави за мирните договори бяха предвидени пет постоянни (Франция, Великобритания, Италия, Япония, САЩ) и четири временни членове на съвета, които се определяха от свободния избор на Федералното събрание. Чрез неприсъединяването на САЩ към Обществото на народите, едно от постоянните места остана празно (...).

Обикновено решенията и препоръките на съвета бяха вземани единодушно (...). В случай, че членове на съвета са замесени в спорни въпроси, касаещи ги директно, те се изключваха от гласуването. Съветът ...разполагаше със същите компетенции, както и федералното събрание (...).

Постоянният секретариат под ръководството на генералните секретари Sir James Eric Drummond (до 1933) и Francois Joseph Avenol представляваше администрацията на Обществото на народите. Подчинена на генералния секретар беше една международна, разделена на отдели администрация, чийто персонал се състоеше предимно от административни специалисти на страните-членки."

[от: Sven Gareis/Johannes Varwick,Обединените Нации. Задачи, инструменти и реформи; Федерална централа за политическо образование, том 403, Бон, стр.92-95]

Колективната система на сигурност на Обществото на народите

"За гарантирането на световния мир и международната сигурност в устава на Обществото на народите беше създадена дуална система на колективна сигурност, която от една страна беше насочена към предотвратяване на войни чрез средствата на мирното уреждане на спорове, и от друга страна предвиждаше определен механизъм на прилагане на санкции за приключването на вече започнали войни.

Частичната забрана на войната в устава на Обществото на народите задължаваше всички страни-членки в участие в метода cooling-off в тези спорни случаи, които евентуално могат да доведат до война. Целта на този метод беше спорните дела да бъдат решавани отпостоянния международен съд или от съвета.

В рамките на шест месеца съветът трябва да провери делото и да състави доклад (...). През това време, както и по време на допълнителния срок от три месеца, страните по спора нямат право да прибягват до война. В случай, че една от страните приеме решението на съда, съответно гласуваната с пълно съгласие препоръка на съвета, в сила влиза забраната на военни действия."

[от: Sven Gareis/Johannes Varwick, Обединените Нации. Задачи, инструменти и реформи; Федерална централа за политическо образование, том 4031 Бон 2003, стр. том 403, Бон 2003, стр. 95-96]

Слабости на системата

"Към основните слабости на тези правила спадаше и факта, че всички форми на употреба на насилие по време на война не попадаха в рамките на забраната. Затова отворен оставаше въпросът, кога всъщност употребата на насилие прераства в забранена война.

Тези недостатъци бяха от огромно значение за ефективността на колективните мерки за сигурност. Все пак уставът на Обществото на народите предоставяше възможността да се вземат санкции срещу дадена държава, в случай, че тя прибягва до война противно на забраната. Тези колективни мерки, чийто спектър се простира от икономическия и политически бойкот до военната намеса, трябваше да се приемат от всички федерални членове (...).

Все пак, поради липсата на ясно определение на агресията цареше голяма несигурност по отношение на  предпоставките за приемането на принудителни мерки като цяло и особено за обсега на военните задължения (...). Практиката на санкции на Обществото на народите във всеки случай остана ограничена.

Още при случая с японската инвазия в Северен Китай в началото на трийсетте години, Обществото на народите остана бездейно и не можеше да предотврати последвалото оттегляне на Япония от организацията през 1933 година. Съветската агресия срещу Финландия доведе през декември 1939 година до изключването на СССР от организацията, но на фона на започналата през септември 1939 година Втора Световна война, в този момент Обществото на народите като колективна система на сигурност окончателно се провали."

[от: Sven Gareis/Johannes Varwick, Обединените Нации. Задачи, инструменти и реформи; Федерална централа за политическо образование, том 403, Бон 2003, стр. 96-97]

Хартмут Крюгер обобщава работата на Обществото на народите в сферата на опазване на мира по следния начин: "Обществото на народите не можеше да осъществи основната си задача, да предотвратява войни. Всички усилия за ограничаване на въоражаването останаха безуспешни. Неефективни останаха постановленията в устава, чрез които се целеше ограничаването на действията на тайната дипломация, която се разглеждаше като една от причините за Първата Световна война: международните договори трябва да се разглеждат по открит начин, при нарушения спрямо устава на Обществото на народите, автоматично те трябва да се обявяват за невалидни."


[от: Хартмут Крюгер, Въведение; в: Харта на Обединените Нации, Reclam Stuttgart 1982, стр. 4]

Причини за провала на Обществото на народите

"Като причини за провала на този първи опит за създаването на глобална ситема на сигурност съвсем основателно се посочват дефицитите и недостатъците в нормите на устава. Но не трябва да се пропускат и самите структурните слабости в огганизацията (...). Преди всичко обаче, Обществото на народите не успя да обедини всички тогавашни големи сили (....). По този начин Обществото на народите нямаше шанс да се превърне в една универсална организация. На 18 април, 1946 година по време на 21-то федерално събрание беше обявено неговото разпускане."

[от: Sven Gareis/Johannes Varwick, Обединените Нации. Задачи, инструменти и реформи; Федерална централа за политическо образование, том 403, Бон 2003, стр. 97]

Значение на Обществото на народите

Въпреки нейния провал, оценката на тази нова по рода си организация в международната политика в никакъв случай не е негативна, както показва следния текст от Sven Gareis и Johannes Varwick:

"Обществото на народите символизира историческия обрат на идеите в международните отношения, дори и държавите по това време все още да не са готови да дадат реален шанс за реализиране на това революционно ново начало за премахване на войните и гарантиране на мира от страна на една глобална система, или да позволят това начало да се превърне поне в Clearing House за въпроси на глобалната сигурност.

Окончателния му провал по време на катастрофата на Втората Световна война не доведе до принципното убеждение, че присъщите на Обществото на народите идеи и норми са утопични или излишни. Нещо повече, със започването на Втората Световна война, както и с понататъшния й ход, по драматичен начин беше подчертана необходимостта от ефективна колективна система за сигурност. С Хартата на Обединените Нации светът направи втората си стъпка в създаването на глобална организация за гарантиране на мира."

[от: Sven Gareis/Johannes Varwick, Обединените Нации. Задачи, инструменти, реформи; Федерална централа за политическо образование, том 403, Бон 2003 стр. 97-98]

bullet

... към следващия текст в рамките на курс 2:
    Основаване на Обединените Нации (1941-1945)


 

... към Курс 3: Каква е структурата на Обединените Нации?

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.