|
| |
Развитието
на
Обединените
Нации (I):
Създаване
на
Обединените
Нации (1941-1945)
Günther Unser и Michaela Wimmer
скицират в
настоящия
текст фазата
на
създаването
на
Обединените
Нации по
време на
Втората
Световна
война:
"Двете
световни
войни
причиниха
небивало
страдание на
човечеството,
и струваха за
половин век
живота на
повече от 100
милиона души.
Основателите
на
Обединените
Нации и
създателите
на
Хартата
бяха
изпълнени от
дълбокото
желание за
мир и водени
от
убеждението,
след края на
Втората
Световна
война с общи
усилия да
може да се
гарантира траен
и
мирен
световен ред
(...).
 |
През
август, 1941
година ...на
Бермудските
острови се
срещат
американският
президент
Франклин Д.
Рузвелт и
британският
премиер-министър
Уинстън
Чърчил, за да
фиксират
целите след
войната.
Въпреки, че
след
немската
атака срещу
Съветския
съюз през
юни 1941 година
се беше
стигнало до
съюз между
Москва и
Лондон, тази
среща се
състоя без
руско
участие.
Резултатът
от тези
разговори
беше
утвърден в
една обща
декларация -
Атлантическата
Харта. Двете
държави се
обявиха и за
правото на
самоопределяне
на народите,
за свободна
световна
търговия и
за
икономическо
сътрудничество,
за отказ от
употреба на
насилие и
създаване
на обща
система на
сигурност. |
В
края те
подчертават,
че "до
създаването
на една
понататъшна,
трайна
система на
международната
сигурност" е
необходимо
разоражаването
на държавите,
което вече
намеква за
създаването
на една нова
международна
организация.
Както
Рузвелт, така
и Чърчил
първоначално
проявяват
слаб интерес
към това,
други
държави да
участват в
основната
отговорност
за
опазването
на световния
мир. Това се
променя едва
след
японското
нападение
срещу
пристанището
Пърл Харбър и
навлизането
на САЩ във
войната.
Расте
разбирането
за това, че
трайният
мирен
световен ред
изисква
силна
коалиция
между
държавите, и
особено
включването
на Съветския
съюз.
На 1.
януари,1942 под
ръководството
на САЩ, СССР,
Великобритания
и Китай, общо
26
съюзнически
държави се
задължаваг
в "декларация
на
Обединените
Нации" в
това, с
всички
налични
средства и
до пълна
победа, да се
продължи
войната
срещу
Германия, Италия
и Япония. В
същото
време те
признават и
принципите
на
Атлантическата
Харта за
следвоенния
ред и по този
начин за
създаването
на трайна
система на
международна
сигурност.
По време на
войната още 21
държави се
присъединяват
към тази
декларация.
Преди
всичко по
инициатива
на американците,
скоро след
това
плановете
за една
международна
организация
придобиват
конкретен
израз. Така
през 1943
година САЩ
предлагат
първия
проект за
устав. През
октомври, 1943
година
външните
министри на
САЩ, СССР,
Великобритания
и Китай, по
време на
конференция
в Москва се
обединяват
в
намерението
си, възможно
най-скоро да
се създаде
една обща,
международна
организация
на мира и
сигурността.
В тази
организация
членове
могат да
бъдат
всички
суверенни
мирни
държани (което
първоначално
изключва "вражеските
държави" от
Втората
Световна
война),
въпреки
това
четирите
сили се
подсигуряват
още в
концепцията
за
гарантираното
си влияние:
те искат да
носят
грижата за
запазването
на мира като
"световна
полиция",
докато
всички
други
държави -
контролирани
от
неутрална
комисия -
трябва да се
разоражават.
По време на
конференцията
от Техеран
през
ноември, 1943
година тази
концепция
още веднъж
се
потвърждава.
Експерти на
четирите
велики сили
се
ангажират и
с това, да
разработят
принципите
и
структурата
на
световната
организация,
при което
трябва да се
избягват
недостатъците
на
Обществото
на народите.
 |
|
Основни
събития по
пътя към
ООН:
1941: Чърчил и
Рузвелт
оповестяват
Атлантическата
харта, с която се
поставя
началото за
новия
мирен ред и
сътрудничеството.
01.01.1942: Името „Обединени
Нации“ се
появява за
първи път в
декларацията
на
съюзниците
на Втората
Световна
война, в
която 26
държави се
задължават,
да
продължат
войната
срещу
Германия,
Италия и
Япония. До
края на
войната
към съюза
се
присъединяват
още 25
държави.
30.10.1943: Първа
конференция
на
външните
министри
на
съюзниците
в Москва.
САЩ,
Великобритания,
СССР и
Китай
заявяват,
че трябва
да се
създаде
една обща
международна
организация
на всички
подкрепящи
мира
държави за
запазване
на мира и
международната
сигурност.
01.12.1943: На
конференцията
от Техеран
Рузвелт,
Чърчил и
Сталин
обявяват
Обединените
Нации за
организацията,
отговорна
за
налагането
на трайния
мир.
Септември, 1944:
Представители
на САЩ,
Великобритания,
СССР и
Китай
разработват
в
Дъмбъртън
Оукс, САЩ,
принципите
на Харта на
Обединените
Нации.
Февруари, 1945:
Чърчил,
Рузвелт и
Сталин се
обединяват
в Ялта
отсонсо
специалния
статут на
великите
сили в
Съвета за
сигурност (право
на вето).
Април–Юни 1945:
На
конференцията
от Сан
Франциско
представители
на 50 страни-членки
на съюза
разработват
Хартата на
Обединените
Нации.
26.06.1945: Хартата
се
подписва
от 50-те
страни-основателки
(Полша се
провъзгласява
по-късно за
страна-основателка).
24.10.1945: След
ратифициране
чрез
мнозинство
на
страните-основателки,
в сила
влиза
Хартата на
Обединените
нации.
[от:
Външно
министерство,
AБВ на
Обединените
Нации,
Берлин 2000,
Стр. 47] |
|
По
време на
конференцията
от Ялта през
февруари, 1945
година, в
крайна
сметка
Чърчил и
Сталин се
обединяват
относно
последните
спорни точки.
Става дума
преди всичко
за модела на
гласуване в
най-мощната
комисия на
бъдещата
организация,
Съвета за
сигурност. По
настояване
на СССР на
постоянните
членове на
Съвета за
сигурност -
СССР, САЩ,
Великобритания,
Франция и
Китай - се
отсъжда
право на вето
по всички
важни
въпроси. За
работата на
организацията
това в
последствие
се оказа
неефективно.
Но като цяло
без този
компромис не
би било
възможно
обединение.
Още преди
края на
войната
четирите
велики сили
поканват
всички
държави, които
до момента са
подписали
декларацията
на
Обединените
Нации, в
операта на
Сан
Франциско, за
да
представят
проекта си за
устав. На тази
конференция,
която
продължава
от април до
юни 1945 година, 50-те
страни
членки
обсъждат още
над 1 000 промени.
Но дори и
първоначалната
идея за "концепцията
на
световната
полиция" да
не бе
осъществена,
малките и
средни
държави не
успяха да
преодолеят
привилигированото
положение на
големите
сили.
Участниците
в
конференцията
приемат
единодушно
хартата на 26
юни, 1945 година.
Като 51-ви член
Полша, която
до този
момент не
участва,
подписва
хартата.
Организацията
получава
името
Обединени
Наици (United
Nations Organization - UNO), и след
като
необходимия
брой държави
ратифицира
договора, на 24
октомври, 1945
година той
влиза в сила."
[Günther Unser/Michaela Wimmer,
Обединените
Нации. Между
намеренията и
действителността,
Федерална
централа за
политическо
образование,
Бон 1995, стр. 25-31]
[Начало
на страница]
|