Развитието на Обединените Нации (II):

Обединените Нации по време на Студената война (1946-1988)

Огромните очаквания, породили се при създаването на световната организация, не бяха оправдани. Утвърденият най-късно през 1947 конфликт Изток-Запад прави конструктивната работа в комисиите на ОН през първите десетилетия твърде трудна:

"Единството на свързаните помежду си по време на Втората Световна война велики сили рухна още при разпределянето на наследството от войната - по този начин рухна и надеждата за "единен свят", който ООН трябваше да олицетворява и защитава институционално. Дори и Обединените Нации да отбелязваха все още редица успехи, като например оттеглянето на Съветския съюз от Иран, уреждането на въпроса от Триест и оттеглянето на британско-френските военни части от Ливан и Сирия, през 1947 година се утвърди конфликтът между западните сили и Съветския съюз, който както  е известно, определяше международните връзки и работата на Обединените Нации в продължение на 40 години.

Противоречията, политически и идеологически, между двата блока... доминираха над дебатите и преговорите във всички комисии на ОН, естествено най-вече в Съвета за сигурност. Омиротворителната функция на организацията практически почти закърня, нещо повече: "тачещите мира велики сили, които по устав носеха главната отговорност за мира, в борбата за сфери на влияние в Третия свят, скоро сами сапочнаха да предизвикват опасното "пропукване на световния мир".

[от: Günther Unser/Michaela Wimmer, Обединените Нации. Между намеренията и едйствителността, Федерална централа за политическо образование, Бон 1995, стр. 37]

Обусловената от Студената война блокада на Съвета за сигурност не трябва обаче да води до извода, че първите четири десетилетия са загубено време за Обединените Нации, чиято история всъщност започва с епохалните промени през 1989/90 година. Подобна оценка би довела до подценяване на успехите на световната организация в областта на човешките права, понататъшното развитие на международното право или деколонизацията. Действително глава VII на Хартата на ОН  не може да се прилага като основа на колективната система на сигурност, но акцентите на работата на организацията бяха другаде. Въпреки блокадата, или може би именно поради нея, беше възможно да се предприемат важни промени в посоката, които характеризират днешното лице на ОН като форум за глобални проблеми.

След смъртта на Сталин през1 953 година, лекото освобождаване на напрежението между блоковете ("мирно съвместно съществуване"), доведе до леко подобряване на условията на работа и в самата световна организация. След дългогодишно преустановяване на приема на нови членове, през 1955 година бяха приети още 16 нови страни-членки на ООН. Държавите на източния блок започнаха да участват в някои доброволно финансирани помощни програми и спезиализирани организации на ОН, които първоначално през първите години те бойкотираха. Освен това през 1953 година за нов Генерален секретар на ОН беше избран шведът Dag Hammarskjöld, който и до днес се смята за най-значимата личност, заемала този пост.

Тъй като такива гарантиращи мира намеси на Обединените Нации по принцип са възможни само със съгласието на засегнатите страни по конфликта, и войниците на ОН, с изключение на случаи на самозащита, нямат право да употребяват оръжие, такива операции не бяха чисто военни акции на ОН, а по скоро акции едно определено мнозинство."

[от: Günther Unser/Michaela Wimmer, Обединените Нации. Между идеите и действителността, Федерална централа за политическо образование, Бон 1995, стр. 45]

Повод за първото участие на "сини каски" беше Суецката криза от 1956 година. Тук частите на ОН играеха ролята на буфер между страните по конфликта. Последваха други участия, като сферата на дейност на сините каски постоянно се разширяваше. Преглед на досегашните мирни мисии, чийто брой неимоверно нарастна след края на Студената война [виж следващия текст в рамките на този курс], е на разположение в текста Хронология.

От средата на 50-те години въпросите на деколонизацията представляват един от акцентите на работата. След като в началото пътят на независимостта за колониите беше начертан от кървави (освободителни) войни, беше възможно, не на последно място благодарение на Обединените Нации - този процес да бъде овладян и подчинен на контрол.

"Процесът на деколонизация имаше огромни последствия и за самите Обединени Нации: току-що станалитге независими държави също се присъединиха, и организацията прие само през периода 1955-62 година 50 нови страни-членки. През 1965 към Обединените Нации принадлежат вече 118 държави, и географското разпределение също изцяло е променено. Ако през 1945 година Обединените Нации се състоят предимно от северно- и южноамерикански, както и европейски държави, в хода на вълната на деколонизация се присъединяват предимно азиатски и африкански страни, по-късно и океански и карибски. По този начин ОН се развива от една организация, която първоначално се е състояла от съюзници по време на Втората Световна война, в една истинска световна организация."

[от: Günther Unser/Michaela Wimmer, Обединените Нации. Между намеренията и действителността, Федерална централа за политическо образование, Бон 1995, стр. 51-53]

По този начин напълно се променя лицето на Обединените Нации. От трите сфери на работа [виж курс 1] на заден план се измества основната сфера, гарантирането на мира, имайки предвид, че Съвета за сигурност чрез правото на вето на противниците през Втората Световна война така или иначе е с доста ограничени функции, и основна тема на съвместна работа става икономическото и социално развитие.

Със своето мнозинство в Общото събрание, развиващите се страни оказват влияние върху създаването на UNCTAD (Конференция на Обединените Нации за търговия и развитие) като противодействаща сила на организациите Bretton Woods - Световната банка и Международния валутен фонд, в които броят на гласовете се определя от капиталното участие и по този начин са ограничени възможностите за реално въздействие на по-бедните държави.

През 1966 към програмата на ОН за развитие UNDP се присъединяват две съществуващи институции - техническата програма в помощ на развиващите се страни EPTA и създаденият през 1959 допълнителен фонд SF. В същото време продължава да съществува конфликтът Изток-Запад, който утежнява работата на ОН, но той е изместен от конфликта Север-Юг.

"Западните държави винаги са се противопоставяли на автоматичното "две-трети" мнозинство на държавите от Третия свят. Развиващите се страни се оплакваха от 'игнориране на малцинството' на проблемите на по-голямата част от човечеството. Индустриалните държави, преди всичко САЩ, най-мощния платец на ОН, се оплакват от 'тиранията на мнозинството' на Третия свят в органите на ОН ... Тъй като делът на развиващите се страни от бюджетния план е по-малко от три процента, американците изразяват все по-слаба готовност, да приемат техните препоръки и решения относно важни въпроси, включително бюджета на ОН."

[от: Günther Unser/Michaela Wimmer, Обединените Нации. Между намеренията и действителността, Федерална централа за политическо образование, Бон 1995, стр. 67-69]

Тъй като декларацията за реформата на световния икономически ред е приета от всички страни.членки, включително и от индустриалните дъжави на Запада, държавите на Третия свят бяха оптимистични по отношение на това, че бързото прилагане на отделните стъпки на реформата ще бъде успешно. Действително в последвалите години те не успяха, поради дипломатически умелата, но и твърда опозиция на индустриалните държави, по време на световните конференции на UNCTAD и при преговорите на Световната банка, в международния валутен фонд и в Общото споразумение за търговията и митата (GATT), освен малките отстъпки, да постигнат действителни структурни промени в системата на световната търговия. UNCTAD-конференцията през 1983 в Белград в крайна сметка сигнализираше за провала на усилията на Третия Сват за постигането на 'нов световен икономически ред', което доведе до огромни последици за условията на живот на мнозинството от населението в повечето от страните на Треитя свят."

[от: Helmut Volger, История на Обединените Нации; в: Политика и съвремие 42/1995, ФФедерална централа за политическо образование, Бон, стр. 7-8]

Тези проблеми на световното разпределение и породените от тях несправедливости и до днес са нерешени. В последните години те дори се изостриха чрез процеси, обобщавани с понятието "глобализация" [допълнителна информация за това ще намерите в рамките на Тематичен комплекс Глобализация в D@dalos].

Равносметката в сферата на опазването на мира

Равносметката по отношение на основната задача на Обединените Нации, гарантирането на мира и международната сигурност, не е еднозначна. Докато при Берлинската, Суецка и Кубинска криза може да се говори за това, че световната организация се доказа, при мисията в Конго се появи напрежение, което предсказа по-късни проблеми при други мирни мисии [хронологичен преглед на всички мирни мисии ще намерите на страница Хронология].

Берлинска криза: Обединените Нации като форум за преговори

"В случая на Берлинската блокада, която беше в центъра на дневния ред на Съвета за сигурност в края на септември, 1948 година по изискване на Западните сили, СССР осуетяваше подписването на резолюция на съвета, но в последствие се стигна до дипломатически действия в Обединените Нации. През октомври, 1948, Генералният секретар на ОН Lie, по молба на американският делегат в ОН Jessup  и чрез своите колеги Sobolew (СССР) и Feller (САЩ), посредничи за създаването на контакти със заместник-външния министър на Съветския Съюз Wyschinskij; за съжаление тази инициатива за провеждането на разговори остана без успех.

Когато на 31 януари, 1949 година американският президент Труман реши да отговори на недиректния знак за преговори , който Сталин отправя в едно интервю с американска новинарска агенция, с готовност за разговори, САЩ съзнателно избраха Обединените Нации за провеждането на тайните разговори: американският делегат в ОН Jessup отново се среща със съветския делегат Malik и договаря с него края на блокадата. Въпреки блокираният чрез вето Съвет за сигурност, Обединените Нации се доказаха по време на Берлинската криза като инструмент за изглаждане на конфликти."

[от: Helmut Volger, История на Обединените Нации; в: Политика и съвремие 42/1995, Федерална централа за политическо образование, Бон, стр. 4]

Колективна система за сигурност: Основна идея и проблем

Берлинската криза показва, че с вълната на "впечатляващи" мирни мисии, Обединените Нации са поели и други функции. Те предлагат форум за разговори, и по време на кризи, и най-вече тогава, когато липсата на пространство за разговори може да доведе до ескалацията на конфликтите. Сигурно това не е достатъчно за да се говори са функционираща система на колективна сигурност, чиято семпла основна идея се състои в това, потенциалният агресор да се противопостави на затворения фронт на всички членове, поради което (в идеалния случай) той да се откаже още от началото от военни действия. Ако въпреки това той нападне, нападнатата държава се защитава от всички членове на системата.

Една такава система (до момента) не можа да функционира, и критиците смятат, че тя не би могла да съществува по структурни причини, както доказва досегашната история на Обединените Нации. Защото или не би била употребявана (когато най-важните членове са единни), или не би функционирала (ако те са неединни).

Въпреки това през 1950 година след нападението на Северна Корея срещу Южна Корея се стигна до военна акция под ръководството на САЩ, които са упълномощени изрично от Съвета за сигурност. Това представлява извънреден случай дотолкова, доколкото се има предвид факта, че резолюцията в Съвета по сигурност можеше да бъде подписана само поради отсъствието на Съветския Съюз от заседанията на съвета (от протест срещу това, че Народна Република Китай не беше приета на мястото на Тайван в Обединените Нации).

Суецката криза: Въвеждането на мирните военни части

"Важен изпитателен тест за системата на гарантирането на мира на Обединените Нации представлява Суецкият конфликт от 1956 година: От една страна Обединените Нации, въперки директното участие на две постоянни членки на Съвета за сигурност - Великобритания и Франция - успяват да останат действащи. САЩ упражнява силно политическо влияние и върху двете, да се съгласят с решението за посредничество. След като Великобритания и Франция чрез своето вето блокират Съвета за сигурност, с гласовете на САЩ и СССР по модела на 'Uniting-for-Peace-Resolution' съветът взема решение за свикването на извънредно заседание на Общото събрание. 

Общото събрание взема решение по предложение на Генералния секретар Hammarskjöld, да назначи мирни военни части на ОН за контрол над спазването на договорения преди това отказ от употреба на оръжие; това са първите мирни части на ОН и това означава развитие на Хартата, в която не са предвидени военни части, които в случай на нарушаване на мира не да провеждат военни акции по смисъла на глава VII, а със съгласието на страните по конфликта да следят за отказа от употреба на оръжие. Днес без съмнение това е най-важния инструмент на Обединените Нации."

[от: Helmut Volger, История на Обединените нации; в: Политика и съвремие 42/1995, Федерална централа за политическо образование, Бон, стр. 6]

Конфликтът в Конго: Неуспехът на мирните военни части

Наброяващата почти 20.000 войници ONUC-мисия първоначално беше създадена с цел оттеглянето на белгийските военни части от Република Конго, в последствие обаче се разшири както за да гарантира териториалната независимост на Конго и да предпазва, съответно да намали вероятността от избухването на гражданска война, така и да оказва подкрепа правителството.

С резолюция 161 на Съвета за сигурност от февруари 1961, на мирните военни части е разрешена употребата на оръжие, освен в случаите на самозащита и за изпълнение на тяхнат&#