1989-2004
Нагоре 1941-1945 1946-1988 1989-2004 Хронология

 


 

Обединени Нации

Развитието на Обединените Нации (III):

 Обединените Нации след края на Студената война (1989-2004)

Епохалните събития от 1989/90-та "след десетилетия на затишие изведнъж поставиха Обединените Нации отново в центъра на международната политика. Съвета за сигурност ... придоби една до момента непозната способност за действие и за вземане на решения" (Gareis/Varwick). Инициативата произходи от Съветския съюз, както описва предложения откъс от текст на Helmut Volger:

"До края на осемдесетте години - преди всичко при гарантирането на мира и изглаждането на спорове - възможностите на Обединените Нации бяха относително ограничени, защото решаващият орган на ОН, Съвета за сигурност, почти не функционираше поради недостатъчната съвместна работа между двете супер-сили САЩ и СССР. ДЕйствително във фазата на разведряване след Кубинската криза се беше стигнало до ограничено коопериране между великите сили, но то постоянно беше прекъсвано от кризи.

Така Съветът за сигурност не беше в състояние да действа ефективно в Афганистанския конфликт и по време на войната в залива между Ирак и Иран, защото и в двата конфликта бяха намесени двете големи сили: в Афганистанския конфликт СССР като агресор и САЩ като доставчик на оръжие за афганистанските съпротивителни групи, във войната Иран-Ирак и двете големи сили като доставчици на оръжие.

Едва една радикална промяна на курса на политиката спрямо ОН на СССР в контекста на новата външно-политическа концепция на Горбачов, на която в Обединените Нации след известно колебание беше отвърнато с подобни политически стъпки от страна на САЩ, направи възможен решаващия обрат в работата на Обединените Нации (...). Новият курс на СССР намери най-силен израз в реч на Горбачов, която той държи на 7 декемри, 1988 година пред Общото събрание (...). Той се обявява за урепването на Обединените Нации и подчертава новите предизвикателства и възможности."

[aus: Helmut Volger, Zur Geschichte der Vereinten Nationen; in: Aus Politik und Zeitgeschichte 42/1995, Bundeszentrale für politische Bildung Bonn, S. 9]

След първоначалното колебание на САЩ под управлението на Рейган, преди всичко при неговия последовател Джорд Буш се стига до по-интензивна съвместна работа: "Броят на вето-гласовете спадна почти до нула, докато обратно се стигна до увеличаване на консенса на приетите резолюции и мерки" (Gareis/Varwick). Първата война в залива между Иран и Ирак можеше да бъде приключена, както и конфликта в Афганистан.

И в двете конфликтни зони възникнаха мирни мисии, чийто брой много бързо растеше: Сините каски се превърнаха в основен инструмент на международната политика. През 1988 те получават Нобеловата награда за мир. Освен това успешно можеха да бъдат решени конфликтите в Ангола, Намибия, Камбоджа и Западна Сахара. Както и през фазата на създаване на Обединените Нации, цареше голям оптимизъм. Джорд Буш говореше за "new world order", на който в Обединените Нации се придаваше особено важна роля.

"Нападението на Ирак срещу Кувейт унищожи надеждите за един свят без междудържавни войни и изпълненото с конфликти разпадане на държавите в Африка (Сомалия) и Европа (Югославия), изправи световната организация пред съвсем нови предизвикателства. Обединените Нации бяха затруднени с растящите вътрешно-дължавни противоречия.

Едно постепенно разширяване на правомощията на Съвета за сигурност върху дела, които скоро преди това бяха попаднали под забраната за ненамеса на Хартата , беше последствието и в същото време предизвикателството за създаването на едно ново поколение мирни мисии на ОН (...). Между 1988 и 1992 година бяха създадени 14 нови мисии, повече отколкото общо през предишните десетилетия (...). Само през 1993 към тях се присъединиха още шест мирни мисии и въпреки един временен фактически мораториум в средата на 90-те огдини, броят на мирните мисии на ОН се увеличи на общо 54 през 2001 година."

Световните конференции на 90-те години

"Докато през седемдесетте и осемдесетте години Обединените Нации - преди всичко чрез съпротивата на индустриалните държави срещу струващите много средства мултилатерални помощни програми и срещу изискването за преструктуриране на световната икономическа система - отново изживяваха неуспехи в усилията си да смекчат растящите социални, икономически, екологични и хуманитарни проблеми в много страни-членки, през деветдесетте години чрез интензивно подготвяни конференции те се опитваха да намерят концепции за решаване на все по-острите глобални проблеми (...) [в тематичен комплекс Глобализация на разположение е преглед на най-важните световни конференции].

Като резултат при всички конференции се стига както до успехи, така и до неуспехи. Като успех се определя голямото участие на неправителствени организации, силното присъствие на най-значимите политици от страните-членки и широкото отражение на конференциите в средствата за масово осведомяване. Частични са само успехите по отношение на споразуменията с международно-правен характер, обикновено прилагани при декларации за намерение и програми за действие; по време на световната конференция за околната среда в Рио бяха приети две рамкови конвенции за защита на климата и защита на природните видове, чиято ефективност се нуждае от допълнителни съдържателни  решения по време на следващи конференции."
[aus: Helmut Volger, Zur Geschichte der Vereinten Nationen; in: Aus Politik und Zeitgeschichte 42/1995, Bundeszentrale für politische Bildung Bonn, S. 11]

Въпреки липсващия задължителен характер на много от декларациите по отношение на проблемите на околната среда, Обединените Нации се установиха като форум за продължително решаване на глобални проблеми. Във всички Концепции на Global Governance както и преди те играят основна роля. Решаващата трудност по отношение на политическите форми, които са необходими при глобализирането на проблемите, се състои в това, управлението извън националната държава да бъде организирано ефективно и в същото време демократично. Както и преди, един от най-спешните проблеми на политологията, е разработването на иновативни модели за това.

Рамносметката в сферата на гарантирането на мира

И за тази фаза в развитието на Обединените Нации, равносметката по отношение на основната задача, гарантирането на мира и международната сигурност, е със смесен характер. На по-горе споменатите първоначални успехи - преди всичко операцията в Намибия при прехода на страната към независимост - се съпоставят големи неуспехи, преди всичко в Сомалия и Босна, които нанесоха големи вреди върху имиджа на световната организация.

Както и по време на мисията в Коно от 1960 година [виж предишния текст] сините каски не можеха да се справят със задачата, за която и не бяха създадени: "Докато класическите мирни мисии ...изпълняваха преди всичко функцията на буфер между страните по спора, мандатите на така нареченото 'второ поколение' се характеризираха с все по-широк спектър от задачи.

Към новите задачи на мирните мисии спадаха помощи за държави в процес на преход или национално помирение, подкрепа на демократични процеси на консолидация, разоражаване и реинтеграция на граждански армии, връщане на бежанци и в крайна сметка временно поемане на фактически суверенните пълномощия за цяла една страна."

[aus: Sven Gareis/Johannes Varwick, Die Vereinten Nationen. Aufgaben, Instrumente und Reformen; Bundeszentrale für politische Bildung Schriftenreihe Band 403, Bonn 2003, S. 127]
Такива мисии от второ поколение бяха проведени успешно не само в Намибия, но и в Никарагуа, Ел Салвадор, след освобождаването на Кувейт на тамошната граница към Ирак и Камбоджа, където по време на дотогава най-голямата и най-скъпа мисия беше създадено цялостно преходно управление. Общото между тези мисии е това, че те бяха част от традицията на класическите Peacekeeping дотолкова, доколкото те се провеждаха не по време на, а след военните конфликти, както изтъква следният текст:

"Понататъшното развитие на доктрината за Peacekeeping от 'второ поколение' беше до толкова степенувано, доколкото мисиите в ситуации Post-Conflict, се състояха в една изключително мирна обстановка и бяха продължение на преди това постигнатите мирни споразумения, съответно консенсус между страните по конфликта. Все пак някои от проведените след 1992 година мисии попадаха в конфликт с принципите на концепцията за сините каски (...).

С UNOSOM II в Сомалия за първи път след конго-ангажимента, мандатът за мирни военни части беше свързан  според определенията на глава VII на Хартата с упражняването на военно насилие. Но тази първа хуманитарна намеса на Обединените Нации не постигна целта си ...да обезоръжи двете воюващи страни  и да гарантира трайна хуманитарна помощ за населението. Сините каски се отказаха от неутралността си след смъртта на 24 пакистански войници и самите те се превърнаха в страна по конфликта (...).  UNOSOM II се провали не на последно място поради следното принципно противоречие: Вместо да се гарантира постигнатият между партиите мир, сините каски трябваше принудително да го наложат и с огромни загуби сами се превърнаха в страна по конфликта.

Участията на UNPROFOR в бивша Югославия от друга страна, още от началото се характеризираха с опита, да се практикува класически Peacekeeping. Но съвсем бързо стана ясно, колко неподходящ е даден инструмент за ситуация, за която той не е пригоден. Сините каски бяха въведени без да съществува достоверно споразумение между партиите, което да представлява основата за подобна стъпка. Започналата през 1992 година в Хърватска мисия, чрез постоянно разширяване на мандата, постепенно се измести и се превърна в интервенция за защита на цивилното население от масови нарушения над човешките права в Босна-Херцеговина.

[Boutros Boutros-Ghali,
UN-Generalsekretär
1991-1996]

Генералният секретар многократно предупреждаваше, мирните части да не поемат задачи, за които не са предвидени. Все пак продължения под натиска на събитията мандат на UNPROFOR не съответваше като военна подготовка и правна и политическа яснота на правилата на мисията ...Сините каски в много случаи бяха вземани за заложници ...и попадаха между фронтовете, от които често не беше ясно, дали биват обучавани от редови военни части или от така наречените warlords (...).

Провалилите се в Сомалия и бивша Югославия мисии символизират началото на кризата на Peacekeeping на ОН и по този начин на гарантирането на мира като цяло. Опитът с така наречения Peacekeeping от 'трето поколение', в чийто ход налагането на мандати на сини каски беше превърнато в средство за насилствено постигане на цели. От този период са многобройните снимки на убити американски войници в Сомалия или заложници от военните части на ОТ в Босна-Херцеговина, което доведе до драматичен спад на готовността на много държави, да пращат свои войници на трудните и опасни мисии.
 

Превземането на защитената от ОН зона Сребреница от босненските сърби през юли, 1995 година (при което бяха убити най-малко 7 000 босненци, които разчитаха на защитата на ОН) се превърна в символ на провала на ООН в конкретна конфликтна ситуация."

[aus: Sven Gareis/Johannes Varwick, Die Vereinten Nationen. Aufgaben, Instrumente und Reformen; Bundeszentrale für politische Bildung Schriftenreihe Band 403, Bonn 2003, S. 128-130]
В РУанда въпреки присъствието на мисия на ОН бяха убити над 800 000 души, преди да се постигне съгласие за военно нападение. "Чрез тези провали ООН придоби лош имидж сред обществеността..." (Gareis/Varwick). Стана ясно, че мирните мисии от нов вид изискват напълно нови концепции. Gareis и Varwick обобщават: "Въпреки , че равносметката за гарантирането на мира от страна на ОН в никакъв случай не е само отрицателна, през 90-те години световната организация попадна в дълбока криза по отношение на способността си за действие."

 [aus: Sven Gareis/Johannes Varwick, Die Vereinten Nationen. Aufgaben, Instrumente und Reformen; Bundeszentrale für politische Bildung Schriftenreihe Band 403, Bonn 2003, S. 131]

Въпреки интензивните усилия за реформа и иновативните концепции (особено  "Планът за мир" на Бутрос Гали), тази криза в крайна сметка доведе до това, че фокусът при гарантирането на мира от страна на Обединените Нации и техния Съвет за сигурност се измести към регионалните съюзии държавни групи. Тази тенденция стана още по-ясна с войната в Косово и се засили във "войната срещу тероризма" на САЩ. По този начин не само световната организация е в опасност, но и основната идея за общата отговорност на всички държави за мира, както подчертава представената равносметка на Gareis и Varwick:

"Намерението на Обединените Нации, да обвърже глобалната система за гарантиране на мира с обширна компетентност и легитимно изискване за международно следване на предвидените в нейната Харта норми и правила, очевидно е поставено под въпрос. Упрекът се произнесе ясно, индустриалните държави биха инструментализирали Обединените Нации по селективен начин за налагането на собствените си интереси. По този начин ОбединенитеНации са изправени пред опасността на маргинализиране в областта на основната си задача, за чието изпълнение всъщност бяха създадени през 1945 година.

С това развитие не е свързана само грижата за евентуалното залязване на международната организация. В много по-голяма степен става дума за принципната проблематика, дали въпросите за световния мир и международната сигурност и в бъдеще ще останат в сферата на отговорността на една колективна система на гарантиране на мира, или ще бъдат изместени на ниво държави, съответно на регионални съюзни системи (...).

Ако тази опция de facto бъде предоставена на държавите на Ad-hoc-основа, този път ще доведе до отказ от един международен правен ред, който се разви въпреки множеството трудности в периода след Втората световна война, и за чиято необходимост все пак съществува единно мнение между държавите."

 [aus: Sven Gareis/Johannes Varwick, Die Vereinten Nationen. Aufgaben, Instrumente und Reformen; Bundeszentrale für politische Bildung Schriftenreihe Band 403, Bonn 2003, S. 132]
[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]

 

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.