|
| |
Общото
събрание на
Обединените
Нации
В Общото
събрание
всички
страни-членки
равнопоставено
са
представени
от делегация,
състояща се
от
представители
на
съответните
правителства:
Всяка страна
разполага с
един глас в
този орган,
който
представлява
организационния
център на
системата на
Обединените
Нации.
Обединените
Нации са
международна
организация
от
класически
вид, това
означава, че
световната
организация
се състои от
държави и в
нейните
органи са
обединени
представители
на
националните
правителства.
Това се
отнася най-вече
за Общото
събрание,
което често
по погрешен
начин се
определя
като "световен
парламент".
Но то в
никакъв
случай не е
парламент, а
форум на
междудържавно
коопериране
и
консултация,
дори и
работата на
пленума -
както е
познато от
парламента -
да се
подготвя в
комисии.
Освен
главните и
допълнителни
комисии,
многобройни
допълнителни
и помощни
органи
определят
структурата
на Общото
събрание.
Разпределянето
на работата
в
многобройни
колегии е
един от най-значимите
признаци,
характерни
белези на
системата
на ОН като
цяло. Член 7
на Хартата
на ОН
позволява
на главните
органи на ОН,
при
необходимост
да
сформират
помощни и
допълнителни
органи, с
каквито
примери
изобилства
историята
на
организацията.
Годишното
задесание
на Общото
събрание
започва в
началото на
септември,
като то се
състои в Ню
Йорк.
Първоначално
се избират
водещите
колегии,
състои се
основен
дебат, който
обикновено
се води от
външните
министри на
страните-членки
и се радва на
огромен
медиен
интерес.
Докато
периода на
заседаване
преди
приключваше
през
декември,
днес Общото
събрание
заседава
почти през
цялата
година. |
|
Основни
комисии
 |
1.
комисия:
разоражаване
и
международна
сигурност |
| 2.
комисия:
икономика
и финанси |
|
3.
комисия:
социални,
хуманитарни
и културни
въпроси |
| 4.
комисия:
специални
политически
въпроси и
деколонизация |
|
5.
комисия:
администрация
и бюджет (вътрешна) |
|
6.
комисия:
право |
|
|
Решенията
обикновено
се вземат с
обикновено
мнозинство,
при важни
въпроси е
необходимо
две-трети-мнозинство,
като
например при
приемането
или
изключването
на членове,
както и при
избора на
непостоянни
членове на
Съвета
за сигурност.
Като цяло
през
последните
години се
наложи
варианта, да
се вземат
решения без
формално
гласуване по
метода на
консенсуса.
Общото
заседание
взема вътрешно,
това
означава в
самата
система на
Обединените
Нации
решения със
задължителен
характер (например
за бюджета на
помощните
органи), външно,
като
изразява
препоръки,
които не са
със
задължителен
правен
характер за
страните-членки.
Това обаче не
означава, че
тези
препоръки
остават без въздействие,
както
показва
приетата
през 1948 година "Обща
декларация на
човешките права",
и както
подчертава
настоящия
текст:
"Въпреки, че
на Общото
събрание
липсват
твърди
инструменти
като
санкциите
например,
това не
означава, че
неговите
решения и
препоръки
остават без
сила.
Общественият
натиск,
заедно с
политическия
и морален
авторитет на
Световната
общност,
доведоха до
многобройни
декларации и
препоръки от
страна на
Общото
събрание с
универсален
характер,
които
поощриха
развитието
на
политическите
и правни
стандарти в
целия свят."
[от: Sven Gareis/Johannes
Varwick,
Обединените
Нации. Задачи,
инструменти
и реформи;
Федерална
централа за
политическо
образование,
том 403, Бон 2003, стр.
49]
Други
страници,
посветени на
главните
органи на ОН:
[Автор:
Рагнар Мюлер]
[Начало
на страница]
|
