С
пълномощията
на
Международния
съд се
занимава от
една страна
глава XIV на Хартата
на ОН, от
друга страна
те
притежават
специален
статут, който
образува
интегрална
част на
Хартата. Това
означава, че
всяка
държава,
която влиза в
Обединените
Нации, става и
партия
по договора
на
Международния
съд.
Международния
съд
съществено
се различава
от
обикновените
съдилища.
Това става
ясно още при
факта, че пред
Международния
съд като
партии се
допускат
само държави.
По-важно е, че
държавите
трябва да
бъдат
подложени
предварително
на
юрисдикцията
на
Международния
съд:
"...
Колективният
характер на
международното
право
изисква,
съответно
споразумение
между
партиите да е
подчинено на
контрола на
международен
съд. Ако тази
готовност не
е налице, дори
и само при
една държава,
международният
съд не може да
вземе
становище по
отношение на
делото.
Присъдите на
Международния
съд се
отнасят само
за страните
по делото и
нямат общо
въздействие."
[от: Sven Gareis/Johannes
Varwick,
Обединените
Нации. Задачи,
инструменти
и реформи;
Федерална
централа за
политическо
образование,
том 403, Бон 2003, стр.
56]
Тези трудни
условия на
работа
доведоха до
това,
Международният
съд да не
играе
особено
важна роля по
отношение на
главната
задача на ОН,
гарантирането
на мира и
международната
сигурност.
Както
международният
съд, така и
неговият
директен
предшественик,
постоянният
международен
съд на
Обществото
на народите,
не успяха да
наложат
изцяло
традиционната
идея, че
конфликтите
между
държавите
трябва да се
решават от
международен
съд, а не чрез
войни.
Gareis и Varwick правят
съответното
обобщение: "С 65
присъди за
над пет
десетилетия,
Международният
съд не
играеше
особено
активна роля
в
международната
политика, но
оказа
съществен
принос за
понататъшното
развитие на
международното
право чрез
своите
решения и
своите 23
правни
експертизи в
обслужваните
от него
области."
[от: Sven Gareis/Johannes
Varwick,
Обединените
Нации. Задачи,
инструменти
и реформи;
Федерална
централа за
политическо
образовани,
том 403, Бонт 2003,
стр.
56]
Други
страници,
посветени на
главните
органи на ОН:
