Съвета за сигурност на Обединените Нации

Съветът за сигурност е най-мощният от всички органи на световната организация. Според Хартата на ОН (член 24) той носи основната отговорност за изпълнението на централната задача на организацията [виж курс 1], гарантирането на световния мир и международната сигурност. Компетенциите, с които Съветът за сигурност разполага, го превръщат в единна по рода си структура в сферата на международната политика.

Както показва таблицата, Съветът за сигурност се състои от 15 страни-членки, като пет страни - Китай, Франция, Великобритания, Русия и САЩ - заемат по-висока позиция като постоянни членове. Десетте непостоянни члена се избират от Общото събрание за срок от две години. Процедурата е такава, че всяка година се избират непостоянни членове, така, че съставът на Съвета за сигурност се променя всяка година.

Решение по текущи въпроси се взема само, ако гласуват девет члена. При всички други въпроси съществува допълнително ограничение, което изисква гласовете на всички членове. По този начин Китай, Франция, Великобритания, Русия и САЩ разполагат с право на вето. Тази по-специална позиция на петте постоянни члена представлява основната особеност на системата на ОН, която обединява в себе си различни основни принципи: от една страна равнопоставеността на суверенните държави в Общото събрание ("Една страна - един глас"), от друга страна пет държави, които образуват водеща група, по образец на европейските големи концерни на 19 век.

Както и другите главни органи, Съветът за сигурност може да образува допълнителни органи. Към тях спадат различните комисии, както и многото мирни мисии [виж хронологичния преглед в курс 2] и досега двата наказателни трибунала в Руанда и бивша Югославия.

Обширни компетенции

В член 24 на Хартата на ОН се казва: "За да се гарантират бързи и ефективни действия на Организацията на Обединените Нации, нейните членове прехвърлят главната отговорност за опазването на световния мир и международната сигурност на Съвета за сигурност, и упълномощават Съвета за сигурност да действа от тяхно име при изпълняването на произтичащите от тази отговорност задължения." Как изглеждат конкретно тези широки компетенции, показва следният текст:

Съветът за сигурност "може ... в рамките на мирното уреждане на спорове (глава VI на Хартата) да разгледа всяка ситуация (член 34) и да отправи препоръки за мирно изглаждане на спора във всеки един стадий от неговото развитие (член 36). Според съдържанието на глава VI, ролята на Съвета за сигурност е консултираща, модерираща. Глава VII на Хартата урежда упражняването на натиск от страна на Съвета за сигурност. Според член 39 той трябва да установи, дали дадена ситуация представлява опасност за нарушаването на мира, или съответно може да предизвика агресивни действия.

Ако Съветът за сигурност успее да установи това, той може да препоръча подходящи мерки за решаването на тази спорна ситуация. Но той може да прибегне и до мерки за насилствено прилагане на своите решения. Според член 41 в случая може да става дума за невоенни, преди всичко икономически санкции, според член 42 могат да се прилагат и военни мерки за налагане на мира (...).

Според член 25 всички страни-членки на Обединените Нации трябва да приемат и прилагат решенията на Съвета за сигурност. Особената позиция на Съвета за сигурност се изразява и чрез неговите пълномощия в рамките на самата организация, чрез които редица важни решения, преди всичко на Общото събрание, са обвързани с вота на Съвета. Това се отнася преди всичко за приемането и изключването на членове, както и за избора на Генерален секретар и съдия на Международния съд."

[от: Sven Gareis/Johannes Varwick, Обединените Нации. Задачи, инструменти и реформа; Федерална централа за политическо образование, том 403, Бон 2003, стр. 51-52]

Други страници към главните органи на ОН:

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]