Проблеми с координирането и ефективността на работата

Прегледът на историята на ООН в Курс 2 показа, че световната организация постоянно е била принудена да се приспособява към нови рамкови условия и предизвикателства. Тук на първо място може да се спомене конфликта Изток-Запад, който сковаваше най-важния главен орган в лицето на Съвета за сигурност, както и процеса на деколонизация, по време на който броят на страните-членки неимоверно бързо нарастна. В следствие на това развиващите се страни представляваха мнозинството в Общото събрание, и конфликтът Север-Юг характеризираше работата на Обединените Нации.

Все по-големи сфери на работа ...

Организацията беше основана с цел предотвратяване на войните между държавите чрез установяването на колективна система на сигурност. Но тази задача не можеше да бъде осъществена поради блокадата на Съвета за сигурност и недостатъците на системата. Тази цел беше изместена от нови: "Към признатите при основаването на Обединените Нации през 1945 година рискове и проблеми, се прибавиха нови глобални въпроси като намаляването на естествените ресурси, разрушаването на баланса в околната среда и промените в климата, бързият растеж на световното население, както и новите форми на заплаха на мира и на цялото човечество чрез оръжия за масово унижощаване и вътрешно-държавни конфликти."

[от: Sven Gareis/Johannes Varwick, Обединените Нации. Задачи, инструменти и реформи; Федерална централа за политическо образование, том 403, Бон 2003, стр. 258-259]

Като цяло Обединените Нации се доказаха на фона на тези предизвикателства. Един пример би бил достатъчен: За да се преодолеят недостатъците на утвърдената в Хартата на ОН система на гарантиране на мира, със "сините каски" беше създаден един нов инструмент, който като цяло се доказа като успешен, въпреки, че съществуваха много трудни за решаване кризи [виж текста "Проблеми при гарантирането на мира"]. Но способноста за приспособяване и гъвкавостта, постоянният процес на учене, имаше и отрицателни последствия:

... появяването на все повече органи

...тъй като Обединените Нации се ограничават в "своя процес на реформи предимно върху разширяването на съществуващите комисии, както и създаването на все по-нови специални органи, програми и специализирани организации, които бяха добавени към Системата на Обединените Нации. По този начин извън контрол остана един механизъм, който съзнателно беше предвиден от основателите на Световната организация като принцип на реда. Обединените Нации трябваше да бъдат конструирани като 'система от планети', чиято основна организация трябваше да координира една по-скоро хлабава структура от институции ...с цел ефективно сътрудничество. Основната организация трябваше в случая да се осланя на опита на цялостната система, да формулира обобщаващи стратегии и да ги осъществява по съответен начин."

[от: Sven Gareis/Johannes Varwick, Обединените Нации. Задачи, инструменти и реформи; Федерална централа за политическо образование, том 403, Бон 2003, стр. 259]

Този принцип на реда не успя да функционира: причината беше и е недостатъчната ефективност на работата, което постоянно е основание за критика срещу Обединените Нации. Разрастналата се мрежа от комисии в рамките на световната организация не може да бъде обхваната като цяло, камо ли да бъде координирана. В социо-икономическата и политическа сфера дейността на Обединените Нации особено много страда от припокриващи се компетенции и липсата на координация. В центъра на критиката е най-вече Икономическия и социален съвет, включително неимоверния брой от допълнителни органи към него.

Така цялата система е подложена на изпитание. Икономическият и социален съвет не е в състояние с настоящата си структура да изпълнява координираща функция и работи бюрократично и неефективно (...). Особено тежък проблем е недостатъчната координация между комисиите на ОН и все по-влиятелните през последните години организации Bretton-Woods, което не въздейства положително в търсенето на решения на проблемите."

[от: Sven Gareis/Johannes Varwick, Обединените Нации. Задачи, инструменти и реформи; Федерална централа за политическо образование, том 403, Бон 2003, стр.288-289]

Все пак не трябва да се пропуска това, че самите държави като носещи елементи на Обединените Нации са отговорни за създаването на все повече органи: "Системата на ОН днес, с цялото и многообразие, с големия си брой специални и извънредни органи, своите фондове и програми и силно комплексната си структура, отразява често ориентираната спрямо тенденциите и груповите интереси воля на своите страни-членки. Импулсите за цялостна реформа на администрацията със сигурност са мотивирани от намерението да се намалят припокриващите се компетенции, двойната работа и по този начин загубата на ресурси. Така многобройни комисии се занимават с въпроси на околната среда, както и многобройни подорганизации същевременно са отговорни за хуманитарни акции в кризисни региони."

[от: Sven Gareis/Johannes Varwick, Обединените Нации. Задачи, инструменти и реформи; Федерална централа за политическо образование, том 403, Бон 2003, стр. 263]

Реформи на Кофи Анан

Систематизиране на съдържанието на работата

Веднага след заемането на поста Генерален секретар, Кофи Анан започна работа в посока новото организиране на работата на Секретариата, като дефинира пет основни задачи на Обединените Нации. Към тези пет сфери той определи различните отдели на секретариата и част от специализираните органи и програми.

"За сферите мир и сигурност, икономика и социално дело, хуманитарни дела, както и развитие, бяха създадени така наречените изпълнителни комисии, човешките права бяха дефинирани като основна задача, която засяга всяка от останалите четири сфери. В представената от него през юли 1997 година програма за реформа на Обединените Нации, Генералният секретар постави съответните акценти, които характеризират тази 'тиха революция' (...). Единствено реформата на Съвета за сигурност не беше част от тази реформа (...).

В осъществените в края на 90-те години и преди всичко в неосъществените мерки на реформата, прозира един доминиращ модел: Секретариатът доказа, че е готов и способен да предприема решаващи промени, както и да нагажда капацитетите и компетенциите си спрямо съществуващите предизвикателства. От друга страна страните-членки продължават да страдат от недостига на способността, да постигнат консенс относно сферите на реформата, която зависи изцяло от тяхното съгласие."

[от: Sven Gareis/Johannes Varwick, Обединените Нации. Задачи, интрументи и реформи; Федерална централа за политическо образование, том 403, Бон 2003, стр. 266,268]

Други страници за проблемите на Обединените Нации

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]