Харта на ОН
Нагоре Курс 2 Курс 3 Курс 4 Курс 5 Харта на ОН

 


 

Обединени Нации




Харта на Обединените Нации

[подписана на 26 юни, 1945 година в Сан Франциско;
влиза в сила на 24 октомври, 1945 година]

Преамбюл

НИЕ, НАРОДИТЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ - ТВЪРДО РЕШЕНИ,

да предпазим бъдещите поколения от оковите на войната, която два пъти в нашия живот причини огромно страдание на цялото човечество,

отново да утвърдим нашата вяра в основните права на човека, в достойнството и ценноста на човешката личност, в равнопоставеността между мъжа и жената, както  и между всички нации, големи или малки,

да създадем условия, при които да се запазва справедливостта и спазването на задълженията от договорите и другите източници на международното право,

да поощрим социалния напредък и по-добрия жизнен стандарт с повече свобода,

И ЗА ТЕЗИ ЦЕЛИ

да изпитваме търпимост едни спрямо други и да живеем заедно в мир като добри съседи,

да обединим силите си, за да запазим световния мир и международната сигурност,

да приемем принципи и да въведем методи, които да гарантират, че насилието на оръжията може да бъда употребявано само в общ интерес, и 

да използваме международните структури, за да поощряваме икономическия и социален напредък на всички народи - 

РЕШИХМЕ В УСИЛИЯТА СИ ЗА ПОСТИГАНЕТО НА ТЕЗИ ЦЕЛИ ДА РАБОТИМ ЗАЕДНО.

В съответствие с това нашите правителства, чрез своите представители в Сан Франциско, чийто пълномощия бяха представени и бяха оформени в добра и подобаваща форма, приеха тази Харта на Обединените Нации и по този начин създават международна организация, която трябва да носи името "Обединени Нации".

Глава I:

Цели и принципи

Глава II:

Членство

Глава III:

Органи

Глава IV:

Общото събрание

Глава V:

Съветът за сигурност

Глава VI:

Мирното уреждане на спорове

Глава VII:

Мерки при заплаха или нарушаване на мира и при нападателни действия

Глава VIII:

Регионални споразумения

Глава IX:

Международно сътрудничество в икономическата и социална област

Глава X:

Икономическият и социален съвет

ГлаваXI:

Декларация за суверенни територии без самоуправление

Глава XII:

Международната система на попечителство

Глава XIII:

Съветът по попечителство

Глава XIV:

Международният съд

Глава XV:

Секретариатът

Глава XVI:

Разни

Глава XVII:

Преходни определения касаещи сигурността

Глава XVIII:

Промени

Глава XIX:

Ратифициране и подписване


Глава I: Цели и принципи

Член
1

Обединените Нации си поставят следните цели:

1. да пазят световния мир и международната сигурност и за тази цел да предприемат ефективни колективни мерки, за да предотвратяват и отстраняват заплахи срещу мира, да осуетяват нападателни действия и други нарушения на мира и с мирни средства,  спрямо принципите на справедливостта и международното право, да уреждат международни спорове или ситуации, които могат да доведат до нарушаване на мира;

2. да развиват приятелски, почиващи върху зачитането на принципа на равнопоставеността и самоопределянето на народите връзки между нациите и да вземат други подходящи мерки за утвърждаване на световния мир;

3. да установят международно сътрудничество, за да се решават икономически, социални, културни проблеми и такива от хуманитарен характер, и да подкрепят и утвърждават зачитането на човешките права и основните свободи за всички, без разлика по отношение на раса, пол, език или религия;

4. да бъдат място, на което да се обединяват силите на нациите за осъществяването на тези общи цели.

Член
2

За постигането на представените в член 1 цели, организацията и нейните членове действат спрямо следните принципи:

1. Организацията се основава на принципа на суверенната равнопоставеност на всички нейни членове.

2. За да гарантират произтичащите за всички от членството им права и преимущества, всички членове изпълняват задълженията, които приемат с тази Харта с доверие  и вяра.

3. Всички членове уреждат международните спорове с мирни средства по такъв начин, че световния мир и справедливостта да не бъдат заплашени.

4. В международните си отношения всички членове се отказват от всякаква употреба на насилие, насочена срещу дадена държава или несъвместима с целите на Обединените Нации.

5. Всички членове осъществяват помощ на Обединените Нации при всички мерки, до които прибягва организацията в съзвучие с тази Харта; на държава, за която организацията е взела принудителни мерки, те не оказват помощ.

6. Организацията носи отговорност за това, държавите, които не са членове на Обединените Нации, да действат според тези принципи доколкото това е необходимо за запазването на световния мир и международната сигурност.

7. От тази Харта не произтичат пълномощия на Обединените Нации за намеса в дела, които по своята същност принадлежат към вътрешните работи на дадена държава, или задължение на членовете, да подчиняват такива работи на определени правила според тази Харта; не се има предвид употребата на принудителни мерки, както са предвидени в глава VII.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
II: Членство

Член
3

Първоначалните членове на Обединените Нации са държави, които са участвали в конференцията на Обединените Нации за създаването на международна организация, или вече са подписали предварително декларацията на Обединените Нации от 1 януари, 1942 и приемат тази Харта и я ратифицират според член 110.

Член
4

(1) Членове на Обединените Нации могат да бъдат всички мирни държави, които приемат произтичащите от Хартата задължения и притежават волята и способността, да изпълняват тези задължения.

(2) Приемането на една такава държава като член на Обединените Нации протича по препоръка на Съвета за сигурност чрез решение на Общото събрание.

Член
5

Страна-членка, срещу която Обединените Нации са наложили принудителни мерки, Общото събрание, по препоръка на Съвета за сигурност, може да лиши от упражняването на правата и привилегии, произтичащи от нейното членство. Съветът за сигурност отново може да възстанови тези права и привилегии.

Член
6

Член на Обединените Нации, който нарушава принципите на тази Харта, може да бъде изключен от организацията от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
III: Органи

Член
7

(1) Като главни органи на Обединените Нации се въвеждат едно Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд и Секретариат.

(2) В зависимост от нуждите Хартата предвижда и въвеждането на допълнителни органи.

Член
8

Обединените Нации не ограничават равнопоставеността между мъже и жени относно правото на заемане на място в главните и допълнителни органи.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава IV: Общото събрание

Състав


Член 9


(1) Общото събрание се състои от всички членове на Обединените Нации.

(2) Всяка страна-членка има най-много петима представители в Общото събрание.

Задачи и пълномощия

Член 10

Общото събрание може да се занимава с всички въпроси и дела, които попадат в рамките на тази Харта или се отнасят до пълномощията и задачите на предвиден в Хартата орган; както се предвижда в член 12, към тези въпроси и дела то може да отправя препоръки към членовете на Обединените Нации или Съвета за сигурност или и към двете страни.

Член
11

(1) Общото събрание може да се занимава с общите принципи на съвместно сътрудничество за запазване на световния мир и международната сигурност, включително постановленията за разоръжаване и на основание на тези постановления да отправя препоръки към членовете или към Съвета за сигурност, или към двете страни.

(2) Общото събрание може да решава всички въпроси, отнасящи се до запазването на световния мир и международната сигурност, които са поставени пред него според член 35, абзац 2 от страна не-членка на Обединените Нации; както се предвижда в член 12, то може да отправя препоръки по тези въпроси към засегнатите страни, Съвета за сигурност или и двете места. Ако такъв въпрос изисква вземането на мерки, те се определят от Общото събрание преди или след разглеждането им от Съвета за сигурност.

(3) Общото събрание може да привлече вниманието на Съвета за сигурност върху ситуации, които застрашават световния мир и международната сигурност.

(4) Определените в този член пълномощия на Общото събрание не ограничават общото поле на действие според член 10.

Член
12

(1) Докато Съветът за сигурност изпълнява отредените му от тази Харта задължения  при даден спор или ситуация, Общото събрание не може да отправя препоръка по този спор или ситуация, освен ако това не е по молба на Съвета за сигурност.

(2) Генералният секретар, със съгласието на Съвета за сигурност, информира Общото събрание при всяко заседание за всички отнасящи се до запазването на световния мир и международната сигурност въпроси, с които се занимава Съвета за сигурност; той незабавно информира Общото събрание, или когато то не заседава, членовете на Обединените Нации, когато Съветът за сигурност поема решаването на такива въпроси.

Член
13

(1) Общото събрание налага проверки и отправя препоръки,

a) за да поощрява международното сътрудничество в политическата сфера и да способства за развитието на международното право, както и неговото кодифициране;

б) за да поощрява международното сътрудничество в сферата на икономиката, социалното дело, културата ,възпитанието и здравеопазването и за осъществяването на човешките права и основните свободи за всички хора без разлика относно раса, пол, език или религия.

(2) Понататъшните отговорности, задачи и пълномощия на Общото събрание относно посочените в абзац 1 задачи, са представени в глави IX и X.

Член
14

Според член 12 Общото събрание може да препоръчва мерки за мирното решаване на всяка ситуация, независимо, как тя е възникнала, когато според неговата преценка тази ситуация може да попречи на общото благо или приятелските връзки между народите; това се отнася и за ситуации, които възникват от нарушения на определенията в тази Харта относно целите и принципите на Обединените Нации.

Член
15

(1) Общото събрание получава и разглежда годишни доклади и специални доклади на Съвета за сигурност; тези доклади съдържат и представяне на мерките, които е предвидил и взел Съветът за сигурност за запазването на световния мир и международната сигурност.

(2) Общото събрание получава и разглежда доклади и от други органи на Обединените Нации.

Член
16

Общото събрание изпълнява определените в глави XII и XIII задачи по отношение на международната система за попечителство; към това спадат и разрешението за споразумения за попечителство за области, които не са определени като стратегически зони.

Член
17

(1) Общото събрание проверява и гласува бюджета на организацията.

(2) Разходите на организацията са разпределени между членовете на основата на установена от Общото събрание система на разделение.

(3) Общото събрание проверява и постановлява финансовите и бюджетни споразумения с определените в член 57 специализирани организации; то проверява техния административен бюджет с цел отправяне на препоръки.

Гласуване


Член 18


(1) Всеки член на Общото събрание разполага с глас.

(2) Решенията на Общото събрание относно важни въпроси се нуждаято две-трети мнозинство на присъстващите и гласуващи членове. Към тези въпроси спадат: препоръки по отношение на опазването на световния мир и международната сигурност, избора на непостоянни членове на Съвета за сигурност, избора на членовете на икономическия и социален съвет, членовете на Съвета за попечителство според член 81 абзац 1, буква с, приема на нови членове в Обединените Нации, временното отнемане на права и привилегии, изключване на членове, въпроси, свързани с начина на работа на системата за попечителство, както и въпроси, касаещи бюджета.

(3) За решенията относно други въпроси, включително определянето на други групи въпроси, за които да се гласува с две-трети мнозинство, е необходимо мнозинството на присъстващите и гласуващи членове.

Член
19

Член на Обединените Нации, който изостава с плащането на своите финансови задължения спрямо организацията, губи правото си на глас в Общото събрание, когато тези суми достигат или надхвърлят сумите, които този член дължи за изминалите две пълни години. Общото събрание можа да запази правото му на глас, ако по негово осмотрение това се дължи на обстоятелства, независещи от страната-членка.

Начин на работа


Член 20


Общото събрание провежда редовни годишни заседания, и, когато обстоятелствата го изискват, извънредни заседания. Извънредните заседания се свикват от Генералния секретар по молба на Съвета за сигурност или мнозинството на членовете на Обединените Нации.

Член
21

Общото събрание работи по определен дневен ред. За всяко заседание се избира президент.

Член
22

Общото събрание може да назначава допълнителни органи, ако това е необходимо за изпълнението на неговите задачи.

[Преглед на главите]     [Начало на страница


Глава
V: Съветът за сигурност

Състав


Член 23


(1) Съветът за сигурност се състои от петнайсет члена на Обединените Нации. Република Китай, Франция, СССР, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и САЩ са постоянни членове на Съвета за сигурност. Общото събрание избира десет други члена на Обединените Нации за непостоянни членове на Съвета за сигурност; тук трябва да се имат предвид следните особености: на първо място приносът на членовете на Обединените Нации за опазване на световния мир и международната сигурност и за осъществяване на другите цели на организацията, както и подобаващо географско разпределение на местата.

(2) Непостоянните членове на Съвета за сигурност се избират за срок от две години. При първия избор на непостоянни членове, който се състои след увеличаването на членовете на съвета от 11 на 15, се избират двама от допълнителните четири члена за срок от една година. Отстранени членове не могат да бъдат отново избирани.

(3) Всеки член на Съвета за сигурност има по един представител в него.

Задачи и  пълномощия


Член 24


(1) За гарантиране на бързи и ефективни действия на Обединените Нации, нейните членове прехвърлят основната отговорност за световния мир и международната сигурност на своите представители в Съвета за сигурност, и признават, че Съветът за сигурност ще действа от тяхно име при изпълнението на произтичащите от тази отговорност задължения.

(2) При изпълнението на тези задължения Съветът за сигурност действа в съзвучие с целите и принципите на Обединените Нации. Отредените му особени пълномощия са посочени в глави VI, VII, VIII и XII.

(3) Съветът за сигурност представя пред Общото събрание годишни доклади и при необходимост извънредни доклади.

Член
25

Членовете на Обединените Нации са единодушни по отношение на това, да приемат и изпълняват решенията на Съвета за сигурност в съзвучие с тази Харта.

Член
26

За да се поощри утвърждаването и запазването на световния мир по такъв начин, че от хуманните и икономически помощи възможно най-малко средства да се използват за въоръжаване, Съветът за сигурност е упълномощен, с помоща на предвидените в член 47 комисии на генералния щаб да разработва планове, които да се представят на членовете на Обединените Нации за установяването на система от правила за въоръжаване.

Гласуване


Член 27


(1) Всеки член на Съвета за сигурност разполага с глас.

(2) За решенията на Съвета за сигурност относно начина му на работа е нужно одобрението на девет члена.

(3) Решенията на Съвета за сигурност за всички други въпроси се нуждаят от одобрението на девет члена, включително постоянни членове, съобразно с това, че спорещи страни се въздържат от употребата на правото си на глас при вземането на решения на основание на глава VI, член 52, абзац 3.

Начин на работа


Член 28


(1) Съветът за сигурност е така организиран, че постоянно да може да изпълнява задълженията си. За тази цел всеки един от неговите членове трябва по всяко време да е представен в организацията.

(2) Съветът за сигурност има редовни заседания; по време на тези заседания всеки един от неговите членове може при негово желание да е представен от член на правителството или друг упълномощен за целта делегат.

(3) Съветът за сигурност може да заседава освен в седалището на организацията и на други места, ако по негова преценка това е необходимо за работата му.

Член
29

Съветът за сигурност може да назначава допълнителни органи, ако счита това за необходимо за изпълнението на неговите задачи.

Член
30

Съветът за сигурност работи по установен правилник; в него е предвиден и начинът на избор на неговия президент.

Член
31

Член на Обединените Нации, който не е член на Съвета за сигурност, може да участва без да гласува при решаването на всеки поставен за разискване от Съвета за сигурност въпрос, който по особен начин засяга интересите на този член.

Член
32

Членове на Обединените Нации, които не са членове на Съвета за сигурност, както и страни не-членки на Обединените Нации биват канени да участват в разискването на спорни въпроси в Съвета за сигурност без да отдават своя глас, когато те са спорещи страни в този спор. За участието на страна не-член на Обединените Нации Съветът за сигурност поставя условия, които счита за необходими.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
VI: Мирното уреждане на спорове

Член
33

(1) Страните по даден спор, чиято продължителност заплашва световния мир и международната сигурност, първоначално полагат усилия за уреждането на спора посредством преговаряне, посредничество, сравнение, намеса на съд, съдебно решение, намеса на регионални структури или споразумения или посредством други мирни средства по собствен избор.

(2) Съветът за сигурност поставя изискване пред страните, когато сметне за необходимо, да уреждат споровете помежду си с помоща на такива средства.

Член
34

Съветът за сигурност може да разгледа всеки спор или ситуация, която може да доведе до международно напрежение, за да установи, дали продължителността на спора или ситуацията могат да застрашат световния мир и международната сигурност.

Член
35

(1) Всеки член на Обединените Нации може да предизвика вниманието на Съвета за сигурност или на Общото събрание върху спор или ситуация, както е описана в член 34.

(2) Страна не-членка на Обединените нации може да предизвика вниманието на Съвета за сигурност или Общото събрание върху спор, по който е страна, ако предварително е приела предвидените за решаването на спора по мирен начин задължения.

(3) Начинът на работа на Общото събрание по въпроси, по които е предизвикано неговото внимание по смисъла на този член, се определя от членове 11 и 12.

Член 36

(1) Съветът за сигурност може да препоръча във всеки етап от даден спор или ситуация от същия характер предвидени по по смисъла на член 33, начини и методи за тяхното уреждане.

(2) Съветът за сигурност трябва да има предвид всички действия, които партиите вече са предприели за уреждане на този спор.

(3) При своите препоръки на основание на този член Съветът за сигурност трябва да има предвид и това, че правни спорни въпроси като цяло страните трябва да представят пред международния съд.

Член
37

(1) Ако страните не успеят да решат спор, както е описан в член 33, с предвидените там средства, те представят спора пред Съвета за сигурност.

(2) Ако по осмотрение на Съвета за сигурност продължителността на спора в действителност може да застраши световния мир и международната сигурност, той взема решение дали да действа според член 36 или да даде необходимите според него препоръки за неговото решаване.

Член
38

Без да се пренебрегват членове 33 до 37, Съветът за сигурност може да отправя препоръки за мирното уреждане на спорове, по молба на страните по даден спор.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
VII: Мерки при отправяне на заплаха, нарушаване на мира  и нападателни действия

Член
39

Съветът за сигурност решава, дали на лице е заплаха, нарушаване на мира или нападателни действия; той отправя препоръки или взема решения, какви мерки да се вземат по смисъла на член 41 и 42, за запазване или възстановяване на световния мир и международната сигурност.

Член
40

За да се избегне изостряне на ситуацията, Съветът за сигурност може да изиска от участващите страни, преди да отправи препоръки според член 39, да приложи определените от него и счетени за необходими мерки. Тези временни мерки не засягат правата, привилегиите и позицията на засегнатите страни. Ако временните мерки не се приложат, Съветът за сигурност определя съответни глоби.

Член
41

Съветът за сигурност може да вземе решение, какви мерки да се предприемат - с изключение на употреба на оръжия - за да придаде ефективност на своите решения; той може да изиска от членовете на Обединените Нации да приемат тези мерки. Те могат да включват частичното прекъсване на икономическите връзки, железопътния, морски или въздушен транспорт, пощенските, телеграфни и телефонни връзки, както и други транспортни възможности и прекъсването на дипломатическите връзки.

Член
42

Ако Съветът за сигурност реши, че предвидените в член 41 мерки биха могли да бъдат недостатъчни, той може да прибегне до употребата на сухопътни, морски или въздушни военни сили за запазването или възстановяването на световния мир и международната сигурност. Те могат да включват демонстрации, блокади и други намеси на въздушните, сухопътни или морски военни части на членовете на Обединените Нации.

Член
43

(1) Всички членове на Обединените Нации  се задължават да допринасят за запазването на световния мир и международната сигурност чрез това, по силата на едно или няколко допълнителни споразумения да предоставят на Съвета за сигурност по негово искане военни части, да оказват помощ и подкрепа, включително осигурявайки военнен коридор, както това е необходимо за запазването на световния мир и международната сигурност.

(2) Тези споразумения предвиждат броя и вида на военните части, тяхната степен на готовност, както и начина на осъществявне на помощ.

(3) Споразуменията се договарят по изискване на Съвета за сигурност възможно най-бързо. Те се сключват от една страна между Съвета за сигурност и отделните членове или групи членове от друга страна и се ратифицират от страните, които ги подписват според тяхното конституционно право.

Член
44

Ако Съветът за сигурност е взел решение за употреба на насилие, той кани непредставен в него член, преди да изиска предоставянето на военни части на основание на поетите според член 43 задължения, по негово желание да участва в неговите решения относно установяването на военни контингенти на този член.

Член
45

За да може Обединените Нации да са в състояние да предприемат спешни военни мерки, членовете на организацията държат своите военно-въздушни сили в постоянна готовност за участие в общи международни акции. Силата и степента на готовност на тези контингенти, както и плановете за техните общи действия Съветът за сигурност установява с подкрепата на Генералния щаб в рамките на споменатите в член 43 допълнителни споразумения.

Член
46

Плановете за употреба на военни средства се представят от Съвета за сигурност с подкрепата на Генералния щаб.

Член
47

(1) Определя се Генерален щаб, който да съветва и подкрепя Съвета за сигурност по всички въпроси, които засягат запазването на световния мир и международната сигурност, установяването и ръководенето на предоставените на разположение на Съвета за сигурност военни части, правилата за въоръжаване и евентуалното разоръжаване.

(2) Генералният щаб се състои от шефовете на Генералните щабове на постоянните членове на Съвета за сигурност или негови представиели. Един непостоянно представен в комисията член на Обединените Нации бива поканен да се асоциира.

(3) Генералния щаб е отговорен под ръководството на Съвета за сигурност за стратегическото управление на всички предоставени на разположение военни части.

(4) Генералният щаб може да бъде упълномощен от Съвета за сигурност след консултация със съответните регионални структури, да сформира регионални военни комисии.

Член
48

(1) Мерките, които са необходими за прилагането на решенията на Съвета за сигурност за запазването на световния мир и международната сигурност се вземат по преценка на Съвета за сигурност от всички или от отделни членове на Обединените Нации.

(2) Тези решения се прилагат от членовете на Обединените Нации непосредствено или с помоща на съответните международни структури, чиито членове са.

Член
49

При осъществяването на взетите от Съвета за сигурност мерки, членовете на Обединените Нации оказват помощ помежду си.

Член
50

В случай, че Съветът за сигурност е определил принудителни или превантивни мерки спрямо дадена държава, всяка друга държава, независимо, дали е член на Обединените Нации или не, трябва да се консултира със Съветът за сигурност по отношение на решението на икономически проблеми, които могат да възникнат при прилагането на тези мерки.

Член
51

Тази Харта в никакъв случай не засяга естественото право на индивидуална или колективна самозащита в случай на нападение срещу член на Обединените Нации, докато Съветът за сигурност вземе необходимите мерки за запазването на световния мир и международната сигурност. Мерки, които даден член взема за упражняване на правото си на замозащита, веднага трябва да се представят пред Съвета за сигурност; те по никакъв начин не засягат позоваващите се на Хартата пълномощия и задължения на Съвета за сигурност, по всяко време да определя мерки, необходими по негова преценка за запазването или възстановяването на световния мир и международната сигурност.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
VIII: Регионални споразумения

Член
52

(1) Тази Харта не изключва регионални споразумения или структури за решаване на отнасящите се до световния мир и международната сигурност въпроси, при които са необходими мерки от регионално естество; предпоставка за това е, тези споразумения или структури и тяхното действие да са съгласувани с целите и принципите на Обединените Нации.

(2) Членове на Обединените Нации, които сключват такива споразумения или създават такива структури, трябва да положат усилия, да уредят по мирен начин местно ограничени спорове чрез прилагането на такива споразумения или намесата на структури, преди Съветът за сигурност да се е занимал с тях.

(3) Съветът за сигурност поощрява прилагането на този метод, регионално ограничени спорове да бъдат уреждани по мирен начин с помоща на такива споразумения или чрез намесата на такива структури, независимо дали по нареджане на участващите страни или от самия Съвет за сигурност.

(4) Този член не засяга прилагането на членове 34 и 35.

Член
53

(1) Съветът за сигурност поема под своя отговорност тези регионални споразумения или структури за прилагането на принудителни мерки. Без опълномощаване от страна на Съвета за сигурност не могат да се прилагат принудителни мерки на основата на регионални споразумения или от страна на регионални структури; изключват се мерки срещу вражеска държава по смисъла на абзац 2, както са предвидени в член 107 или в регионални, насочени срещу нападателната поликита на една такава държава споразумения; изключение е ситуацията, докато организацията по молба на участващите правителста е упълномощена, да предпазва от нови нападения спрямо една такава държава.

(2) Изразът вражеска държава в абзац 1 определя всяка държава, която по време на Втората Световна война е била враг на подписалите тази Харта.

Член
54

Съветът за сигурност постоянно трябва да дава информация относно мерките, които са предприети или планувани за запазването на световния мир и международната сигурност на основата на регионални споразумения или от страна на регионални структури.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
IX: Международно сътрудничество в икономическата и социална област

Член
55

За да се постиген състояние на стабилност и благополучие, което е необходимо, за да може да царят мирни и приятелски взаимоотношения между нациите, почиващи върху зачитането на принципа на равнопоставеност и самоопределяне, Обединените Нации оказват подкрепа за

a) подобряването на жизнения стандарт, пълната заетост и предпоставките за икономически и социален напредък и възход;

б) решението на международните проблеми от икономически, социален и др. характер, както и международносто сътрудничество в сферата на културата и възпитанието;

в) общото зачитане и осъществяване на човешките права и основните свободи за всички без разлика по отношение на раса, пол, език или религия.

Член 56

Всички страни-членки се задължават да работят заедно за постигането на всяка, заложена в член 55 цел на организацията.

Член
57

(1) Създадените чрез различните и междудържавни споразумения организации, които трябва да осъществяват на основание на техния устав различни международни задачи в сферата на икономиката, социалното дело, културата, възпитанието, здравеопазването и други сродни сфери, са обвързани с Обединените Нации посмисъла на член 63.

(2) Тези свързани с Обединените Нации организации се определят като "Специализирани организации".

Член
58

Организацията отправя препоръки за да координира усилията и дейността на тези специализирани организации.

Член
59

Организацията постановлява когато е необходимо преговори между обвързаните държави за създаването на нови специализирани организации, доколкото те са необходими за осъществяването на предвидените в член 55 цели.

Член
60

За осъществяването на посочените в тази глава задачи на организацията отговорни са Общото събрание и под негово ръководство Икономическия и социален съвет; той притежава отредените му в глава X пълномощия.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
X: Икономическия и социален съвет

Състав


Член 61


(1) Икономическият и социален съвет се състои от четиридесет и пети избрани от Общото събрание членове на Обединените Нации.

(2) Както се предвижда в абзац 3, годишно за срок от три години се избират осемнайсет члена на Икономическия и социален съвет. Оттеглил се член може непосредствено да бъде отново избран.

(3) При първия избор, след повишаването на броя на членовете на съвета от двадесет и седем на четиридесет и пет, допълнително към членовете, избрани на мястото на деветте члена, чийто мандат приключва в съответната година, се избират двадесет и седем допълнителни члена на Икономическия и социален съвет. Мандатът на девет от тези двадесет и седем члена приключва след една година, тези на следващите девет след две години; особеностите се уреждат от Общото събрание.

(4) Всеки член на Икономиечския и социален съвет е представен в него чрез един представител.

Задачи и  пълномощия


Член 62


(1) Икономическият и социален съвет може да прави проверка или да предизвиква международни дела от сферите на икономиката, социалното дело, културата, възпитанието, здравеопазването и други сфери, както и да представя и изисква доклади; по всички подобни дела той може да отправя препоръки към Общото събрание, членовете на Обединените Нации или намесените специализирани организации.

(2) Той може да отправя препоръки за зачитането и осъществяването на човешките права и основните свободи за всички.

(3) Той може да разработва споразумения относно работи, за които е отговорен и да ги представя на Общото събрание.

(4) Той може да свиква международни конференции за делата, за които е отговорен, по установените от Обединените Нации правила.

Член
63

(1) Икономическият и социален съвет може да сключва споразумения с всяка описана в член 57 оранизация, в които да са уредени връзките на съответната организация с Обединените Нации. Тези споразумения се нуждаят от одобрението на Общото събрание.

(2) Той може да координира дейността на специализираните организации, като води консултации с тях и отправя препоръки към тях, Общото събрание и членовете на Обединените Нации.

Член
64

(1) Икономическият и социален съвет може да предприема необходимите стъпки, за да получава редовно изготвяните от специализираните организации доклади. Той може да постига договорености с членовете на Обединените Нации и специализираните организации, за получаването на доклади относно мерките, предприети за прилагането на неговите препоръки и препоръките на Общото събрание, касаещи сферата на работа, за които е отговорно.

(2) Той може да изказва забележките си по тези доклади пред Общото събрание.

Член
65

Икономическият и социален съвет може да предоставя информация на Съвета за сигурност и да оказва помощ при нейната проверка.

Член
66

(1) Икономическият и социален съвет изпълнява всички задачи, за които е отговорен във връзка с прилагането на препоръките на Общото събрание.

(2) С разрешение на Общото събрание той може да окаже всякаква помощ за която е помолен от членовете на Обединените Нации или специализираните организации.

(3) Той извършва и всички останали задачи, които са му отредени в тази Харта или от страна на Общото събрание.

Гласуване


Член 67


(1) Всеки член на Икономическия и социален съвет разполага с един глас.

(2) Решенията на Икономическия и социален съвет се нуждаят от мнозинството на присъствящите и гласували членове.

Начин на работа


Член 68


Икономическият и социален съвет назначава комисии по икономически и социални въпроси и в подкрепа на човешките права, както и всички останали необходими за изпълнението на неговите задължения комисии.

Член 69

В случай, че Икономическият и социален съвет се занимава с дело, което е от особена важност за даден член на Обединените Нации, съветът поканва члена да участва на неговите заседания без да употребява правото си на глас.

Член 70

Икономическият и социален съвет може да сключва споразумения относно това, представители на специализирани организации да участват в негови заседания и заседания на назначените от него комисии без право на глас, както и негови представители да участват в заседания на специализираните организации.

Член
71

Икономическият и социален съвет може да сключва споразумения за консултация с неправителствени организации, които работят в същата сфера. Такива споразумения могат да се сключват с международни организации и, доколкото е нужно и след консултация със съответната страна-членка на Обединените Нации, и с национални организации.

Член
72

(1) Икономическият и социален съвет работи по определен ред; в него е установен и начина на избор на неговия президент.
(2) Икономическият и социален съвет заседава по необходимост според установения ред; в него е предвидено и свикването на заседания по молба на мнозинството на неговите членове.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
XI: Деклараци за суверенните области без самоуправление

Член
73

Членове на Обединените Нации, които носят или поемат отговорността за управлението на суверенни територии, чиито народи не са постигнали все още пълно самоуправление, се задължават да спазват принципа, че интересите на жителите на тези суверенни територии имат предимство; те приемат като свещено поръчение задължението, в рамките на създадената от Хартата система на световния мир и международната сигурност, изцяло да подкрепят благото на жителите на тези райони; за тази цел те се задължават,

a) да гарантират политическия, икономически, социален и възпитателен напредък, справедливото отношение и защитата на тези народи от злоупотреби с подобаващото уважение на тяхната култура;

б) да развиват самоуправлението, да зачитат политическите стремежи на тези народи и да ги подкрепят в развитието на техните свободни политически структури, и в зависимост от особеното състояние на суверенната територия, нейното население и съответно неговата степен на развитие;

в) да утвърждават световния мир и международната сигурност;

г) да подкрепят мерките за възстановяване и развитие, изследователската дейност, както и да си сътрудничат помежду си и с международни организации, за осъществяване на заложените в този член социални, икономически и научни цели;

д) да предоставят на Генералния секретар редовно статистическа и друга информация от технически характер относно икономиката, социалното и възпитателно дело в непопадащите в глави XII и XIII суверенни територии, за които са отговорни.

Член
74

Членовете на Обединените Нации са единни по отношение на това, че политиката, която следват отсносно попадащите в тази глава суверенни територии, не трябва да почива в по-малка степен на принципа на добрите съседски взаимоотношения по отношение на социалните, икономически и търговски работи, отколкото политиката, която следват за своята родна страна; по подобаващ начин трябва да се имат предвид и интересите и благото на останалата част от света.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
XII: Международната система на попечителство

Член
75

Обединените Нации създават собствена система на попечителство за управление и наблюдение на суверенни територии, които се обвързват със системата на основата на по-късни отделни споразумения. Тези суверенни територии се обозначават като области на попечителство.

Член
76

В съзвучие с предвидените в член 1 на тази Харта цели на Обединените Нации, системата на попечителство служи основно за следните цели:

a) да утвърждава световния мир и международната сигурност;

б) да поощрява по такъв начин политическия, икономически, социален и възпитателен напредък на жителите на областите на попечителство и тяхното развитие в посока самоуправление или независимост, както това отговаря на особените обстоятелства във вяка една суверенна територия и нейното население, както и да отговаря на свободно изразените им желания и е предвидено в съответните споразумения за попечителство;


в) зачитането на човешките права и основните свободи за всички без разлика по отношение на раса, пол, език или религия и да подсилва съзнанието за взаимната зависимост между народите на света;

г) еднаквото отношение към всички членове на Обединените Нации и техните граждани в социалата, икономическа и търговска сфера, както и еднаквото отношение към техните граждани в съдебната сфера, без да е засегнато осъществяването на предварително посочените цели; член 80 остава непроменен.

Член
77

(1) Системата на попечителство се прилага върху спадащите към средните групи суверенни територии, доколкото те са обвързани със системата на основата на споразумения за попечителство:

a) понастоящем съществуващи мандатни области;

б) суверенни територии, които са отделени от вражеските държави в следствие на Втората световна война;

в) суверенни територии, които доброволно са обвързани в системата от отговорните за тяхното управление държави.

(2) Определянето на това, кои суверенни територии от посочените групи са обвързани със системата на попечителство и кои постановления важат за това, е предмет на по-късни споразумения.

Член
78

Системата на попечителство не се прилага в суверенни територии, които са станали членове на Обединените Нации; връзките между членовете се основават на зачитането на принципа на суверенна равнопоставеност.

Член
79

За всяка обвързана в системата за попечителство област от непосредствено участващите държави се договарят споразумения за попечителство включително всичките промени и допълнения в тях; те се нуждаят от одобрение по смисъла на членове 83 и 85.

Член 80

(1) Доколкото в отделните, сключени на основание на членове 77, 79 и 81 споразумения за попечителство за включването на дадена област на попечителство в системата за попечителство не е договорено нищо друг, и докато подобни споразумения все още не са сключени, тази глава не трябва да се тълкува така, че да променя непосредствено или директно правата на държавите или народите или валидните международни споразумения, чиито договорни партньори са Обединените Нации.

(2) От абзац 1 не може да се изведе основание, да се бавят или отлагат договори относно споразумения за предвиденото в член 77 обвързване на мандатни райони и други суверенни области към системата за попечителство или сключването на такива споразумения.

Член
81

Всяко споразумение за попечителство съдържа определения, според които трябва да се управлява района на попечителство, и обозначава управляващия орган. Той, наречен по-долу "административна власт", може да бъде държава или група държава, както и отделна организация.

Член
82

Всяко споразумение за попечителство може да обозначава една или повече стратегически зони, които обхващат цялата територия на попечителство, за която е валидно споразумението, или част от нея; допълнителните споразумения по смисъла на член 43 остават непроменени.

Член
83

(1) Всички задачи на Обединените Нации по отношение на стратегически зони, включително одобрението на споразумения за попечителство, както и техните промени и допълнения, се осъществяват от Съвета за сигурност.

(2) Посочените в член 76 основни цели се отнасят и за населението на всяка стратегическа зона.

(3) При спазване на споразумението за попечителство Съветът за сигурност осъществява подкрепа на Общото събрание, за осъществяване в рамките на системата за попечителство на тези задачи на Обединените Нации, които се отнасят до поличитески, икономически, социални и др. работи в стратегическите зони.

Член
84

Административната власт има задължението, да се грижи за това, територията на попечителство да осъществи своя принос за запазването ва световния мир и международната сигурност. За тази цел тя може да приеме от територията на попечителство доброволни военни части, различни облекчения и помощ, за да изпълни задълженията си, които е поела спрямо Съвета за сигурност в това отношение, и да гарантира местната сигурност и запазването на обществения и правен ред в територията на попечителство.

Член
85

(1) Задачите на Обединените Нации по отношение на споразуменията за попечителство за всички зони, които не се определят като стратегически, включително одобрението на споразумения за попечителство, както и техните промени и допълнения, се осъществяват от Общото събрание.

(2) При осъществяването на тази задача, Общото събрание се подкрепя от работещия под негово ръководство Съвет за попечителство.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
XIII: Съвет за попечителство

Състав


Член 86


(1) Съветът за попечителство се състои от следните членове на Обединените Нации:

a) членовете, които управляват зоните за попечителство;

б) изброените в член 23 членове, ако не управляват зони за попечителство;

в) други, избрани от Общото събрание за срок от три години членове, ако е необходимо, за да може Съветът за попечителство да се състои общо от половината от членове на Обединените Нации, които управляват такива зони, и половината от такива, които не управляват зони за попечителство.

(2) Всеки член на Съвета за попечителство определя подходяща за целта личност за свой представител в Съвета за попечителство.

Задачи и пълномощия

Член 87


При осъществяване на своите задължения, Общото събрание и ръководеният от него Съвет за попечителство могат

a) да проверяват представени от административната власт доклади;

б) приемат молби и да ги проверяват, консултирайки се с административната власт;

в) да осъществяват редовни посещения в отделните зони за попечителство, които се уговарят като време с административната власт;
г) да вземат такива и други мерки на основание на споразуменията за попечителство.

Член
88

Съветът за попечителство изработва въпросник за политическия, икономически, социален напредък на жителите на всяка зона запопечителство; административната власт на всяка зона за попечителство, за която е отговорно Общото събрание, представя пред него годишен доклад на основата на този въпросник.

Гласуване


Член 89


(1) Всеки член на Съвета за попечителство разполага с един глас.

(2) Решенията на съвета за попечителство се нуждаят от мнозинството на присъстващите и гласували членове.

Начин на работа


Член 90


(1) Съветът за попечителство притежава правилник за работа; в него е уреден начина на избор на негов президент.

(2) Съветът за попечителство заседава по необходимост, както е установено в неговия вътрешен правилник; в него е предвидено и свикването на заседания по молба на мнозинството на неговите членове.

Член
91

Съветът за попечителство приема при необходимост помоща на Икономическия и социален съвет и на специализираните организации по въпроси, за които е отговорен.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
XIV: Международният съд

Член
92

Международният съд е главният правораздаващ орган на Обединените Нации. Той осъществява работата си на основание на установения му статут на постоянен международен съд и е утвърден в тази Харта.

Член
93

(1) Всички членове на Обединените Нации без изключения са страни по договора за статута на международния съд.

(2) Държави, определени по препоръка на Съвета за сигурност, които не са членки на Обединените Нации, също могат да станат страни по договора за статута на международния съд.

Член
94

(1) Всеки член на Обединените Нации се задължава да приема решението на международни съд по спорни въпроси, по които е страна.

(2) Ако дадена страна по спора не изпълнява задълженията си, произтичащи от решението на съда, другата страна може да се обърне към Съвета за сигурност; ако той сметне за необходимо, той изразява препоръки или взема мерки за да придаде ефективност на своето решение.

Член
95

Тази Харта не изключва това, членове на Обединените Нации, на основание на съществуващите и бъдещи споразумения, да се обръщат към други съдилища за решаването на техните спорове.

Член
96

(1) Общото събрание или Съветът за сигурност могат да изискват от международния съд съдебна експертиза по всеки правен въпрос.

(2) Със съответното пълномощно от страна на Общото събрание, други органи на Обединените Нации и специализираните организации също могат да изискват заключентия на съда относно правни въпроси, попадащи в сферата на тяхната дейност.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
XV: Секретариатът

Член
97

Секретариатът се състои от един Генерален секретар и другите предвидени от организацията служители. Генералният секретар се назначава по препоръка на Съвета за сигурност. Той е най-висшият административен слжител на организацията.

Член
98

Генералният секретар участва във всички заседания на Общото събрание, Съвета за сигурност, Икономическия и социален съвет и Съвета за попечителство и осъществява и другите отредени му от организацията задачи. Той представя ежегодно доклад за работата на организацията, който представя пред Общото събрание.

Член
99

Генералният секретар може да предизвика вниманието на Съвета за сигурност по всеки въпрос, който по негова преценка може да се окаже заплаха за световния мир и международната сигурност.

Член
100

(1) При изпълнението на своите задължения генералният секретар и другите служители нямат право да да изпълняват указанията на дадено правителство или авторитет извън организацията. Те трябва да се отказват от всяко действие, което би могло да навреди на позицията им като международни, отговорни пред организацията служители.

(2) Всеки член на Обединените Нации се задължава, да зачита изключително международния характер на отговорността на Генералния секретар и другите служители, и да не се опитва да оказва влияние върху изпълнението на техните задължения.

Член
101

(1) Служителите се назначават от Генералния секретар с оглед на правилата, които са постановени от Общото събрание.

(2) Към ИКономическия и социален съвет, Съвета за попечителство и при необходимост към други органи се назначаватсъответни постоянни служители. Те са част от секретариата.

(3) При назначаването на служителите и уреждането на тяхното служебно положение определяща е способността за работа, компетентността и чувството за отговорност.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
XVI: Разни

Член
102

(1) Всички договори и други международни споразумения, които даден член на Обединените Нации е сключил след влизането в сила на тази Харта, се регистрират възможно най-бързо при Секретариата и се публикуват от него.

(2) Когато такива договори или международни споразумения не се регистрират според абзац 1, договорните страни не могат да се позовават на тях пред орган на Обединените Нации.

Член
103

Ако задълженията на членовете на Обединените Нации, произтичащи от тази Харта си противоречат със задълженията им от други международни споразумения, предимство имат задълженията от Хартата.

Член
104

В суверенната територия на всеки член организацията се ползва с правна и икономическа свобода, необходима за изпълнението на нейните задачи и осъществяването на предвидените цели.

Член
105

(1) Организацията се ползва в суверенната територия на всеки член с привилегиите и имунитетите, необходими за осъществяването на нейните цели.

(2) Представители на членовете на Обединените Нации и служители на организацията се ползват също с привилегиите и имунитета, от който се нуждаят, за да осъществят свързаните им с организацията задължения при наличието на пълна независимост.

(3) Общото събрание може да отправя перпоръки, касаещи прилагането на абзац 1 и 2 поотделно, или може да предложи на членовете на Обединените Нации споразумения с тази цел.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
XVII: Преходни определения, отнасящи се за сигурността

Член
106

Докато влизането в сила на допълнителни споразумения от описания вид подготвя Съвета за сигурност, да апочне с изпълнението на определените му в член 42 задължения, страните на подписаната на 30 октомрви в Москва "декларация на четирите сили" и Франция се консултират помежду си, по смисъла на абзац 5, за да вземат заедно необходимите мерки за запазването на световния мир и международната сигурност от името на организацията.

Член
107

Мерки, които отговорните правителства вземат в следствие на Втората световна война спрямо дадена държава, която по време на тази война е била враг на страна, подписала тази Харта, не могат да се отменят от тази Харта.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
XVIII: Промени

Член
108

Промените в тази Харта се отнасят за всички членове на Обединените Нации, когато са приети с две-трети мнозинство на Общото събрание и са ратифицирани на основание на тяхното конституционно право от две-трети от членовете на Обединените Нации, включително всички постоянни членове на Съвета за сигурност.

Член
109

(1) За ревизия на тази Харта може да се свика Обща конференция на членовете на Обединените Нации; мястото и времето се определят чрез решение на две-трети от мнозинството на членовете на Общото събрание и с наличието на девет гласа от членовете на Съвета за сигурност. Всеки член на Обединените Нации разполага с право на глас по време на конференцията.

(2) Всяка промяна на Хартата, която се препоръчва от конференцията с две-трети мнозинство, влиза в сила, след като е ратифицирана от две-трети от членовете на Обединените Нации, включително всички постоянни член, на основание на тяхното конституционно право.

(3) В случай, че такава конференция не е проведена преди десетото годишно заседание на Общото събрание след влизането в сила на тази Харта, предложението, да се свика такава конференция се включва в дневния ред на съответното заседание; конференцията се състои, когато това е решено чрез решение на мнозинството на членовете на Общото събрание и чрез решение на седем от членовете на Съвета за сигурност.

[Преглед на главите]     [Начало на страница]


Глава
XIX: Ратифициране и подписване

Член
110

(1) Тази Харта трябва да бъде ратифицирана от подписаните държави на основание на тяхното конституционно право.

(2) Документите за ратификация се представят пред правителството на САЩ; то от своя страна нотифицира всяко депозиране на всички подписали се държави, както и на Генералния секретар на организацията, след като той е назначен.

(3) Тази Харта влиза в сила, след като Република Китай, Франция, СССР, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и САЩ, както и мнозинството от подписалите се държави представят документите си за ратификация. Правителството на Съединените Американски Щати прави протокол на основание на тези документи за ратификация, копие от който предоставя на всички подписали се държави.

(4) Подписалите тази Харта държави, които я ратифицират след влизането й в сила, се превръщат в деня на представянето на документите им за ратификация в действителни членове на Обединените Нации.

Член
111

Тази Харта, чийто китайски, френски, руски, английски и испански текст са валидни по един и същи начин, се съхранява в архива на правителството на САЩ. То предоставя на правителствата на другите подписали се държави съответните удостоверени копия.

Представителите на правителствата на Обединените Нации подписаха тази Харта

в сан Франциско на 26 юни, 1945 година.

[Подписи]

[Преглед на главите]     [Начало на страница]

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.